Премиерът Румен Радев съобщи с такова мрачно изражение за дрон, нахлул в българското въздушно пространство, че ако не беше бялата тениска на военния министър, щяхме да си помислим, че има въздушна атака. В необичайното за подобен брифинг облекло министърът на отбраната Димитър Стоянов обясни, че дронът носел сериозно количество взрив и заради малките му размери и ниската височина не е бил засечен нито от румънските, нито от българските радари.

Политическата драматургия

Апаратът е навлязъл от Румъния и се е взривил в слънчогледова нива само на стотина метра навътре в българска територия. Няма пострадали и материални щети. Мястото обаче е на около километър от българската компресорна станция на Трансбалканския газопровод и на около 200 метра от румънската. През тръбата минава газ от Турция, през България, Румъния и Молдова към Украйна.

Според първоначалния анализ на Министерството на отбраната най-вероятно става дума за дрон-примамка „Майя“, използван от украинските въоръжени сили. Ведомството изрично подчерта, че няма данни инцидентът да е бил преднамерен. Колкото по-видима беше безпомощността на държавата преди взрива, толкова по-показна стана демонстрацията на контрол след него. Радев свика Съвета по сигурността към Министерския съвет, а външният министър се срещна днес с украинската посланичка Олеся Илашчук във връзка с инцидента.

Инцидентът несъмнено е сериозен. За първи път въздушен дрон преминава незабелязан през сухопътната граница и се взривява на българска територия, при това близо до стратегическа инфраструктура.

Колко още случаи имаше

Но имаше и други случаи с паднали дронове или останките им. Само за първите 7 месеца на 2026 г. по българското Черноморие бяха намерени няколко въздушни и морски дрона и части от тях – край Бургас, Синеморец, Елените, Кранево и Албена. Някои съдържаха взривни вещества и боеприпаси и бяха унищожени от военноморските сили. По снимки, разпространени от ВМС, апаратът край Кранево беше разпознат като руски морски дрон, съобщи „Сега“.

Кардам не е първият случай, в който българските военни определят достигнал страната дрон като украински. През декември 2025 г. от ВМС съобщиха, че флотът е унищожил два украински морски дрона край България. Тогава информацията беше представена като част от оперативната равносметка на флота – без Съвет по сигурността и привикване на украинския посланик.

Сeга правителството побърза да изведе украинската следа на преден план, а същевременно стана ясно, че няма данни България да е била цел. Последното потвърди във Варна и началникът на отбраната Емил Ефтимов, както и украинската страна.

Превантивни мерки без резултат

Заплахата не е била неочаквана. Оказа се, че в края на юли, след поредицата от руски дронове „Шахед“, навлезли в румънското въздушно пространство, България е пребазирала към североизточната граница сили и средства за противовъздушна отбрана и авиация и е засилила радиолокационното наблюдение. Въпреки това апаратът край Кардам е преминал незабелязан. Превантивните мерки не са дали резултат.

Адмирал Ефтимов призна, че конвенционалните радари не са достатъчно ефективни срещу малки безпилотни апарати, летящи ниско. Специализираните системи могат да ги откриват на разстояние едва 4-5 километра, което оставя минимално време за идентификация, предаване на информацията и поразяване. Затова защитата не се изчерпва с покупката на седемте нови трикоординатни радара, чието забавяне посочи премиерът.

България работи с няколко компании по изграждане на способности за противодействие на дронове, съобщи още Ефтимов, без да ги назове. В края на юли Радев разговаряс представители на американската компания Axon относно възможностите за производство на дронове и антидрон системи съвместно с български предприятия.

Други страни използват съюзническа помощ за защита от дронове

Проект за антидрон системи е предвиден и по европейския механизъм SAFE, а през октомври България трябва да бъде домакин на експеримент на НАТО, отворен и за български компании.

Докато България говори за бъдещи проекти, Румъния използва съюзническата помощ като временен мост към собствена антидрон защита. Министерството на националната отбрана представи равносметка за инцидентите по румънската граница от началото на войната в Украйна. Регистрирани са 33 навлизания на руски дроновев националното въздушно пространство, а след като през май руски дрон се вряза в жилищна сграда в Галац и рани двама души, Букурещ представи на НАТО подробен списък с необходимите му способности.

Италия разположи четири изтребителя Eurofighter и около 180 военнослужещи, а Испания изпращаседем F-18, самолет цистерна и три хеликоптера за операции срещу дронове. Съюзниците обсъждат и разширяване на радиолокационното покритие по 650-километровата граница с Украйна.

Румъния промени и закона. От май 2025 г. безпилотни апарати, навлезли без разрешение, могат да бъдат поемани под контрол, неутрализирани или унищожавани с национални или съюзнически средства след оценка на заплахата и риска за хората. В края на юли 2026 г. румънски F-16 приложиха тези правомощия, като свалиха три дроназа три последователни дни.

Букурещ поръча 24 мобилни системи "Skyranger" и разполага с предоставени от САЩ автономни прехващачи "Merops". Румъния задействаи рамкова програма за придобиване на системи "Spyder" с максимална стойност около 2 млрд. евро, като първият договор вече е подписан.

Полша инвестира приблизително 3,5 млрд. евро в 18 мобилни антидрон батареи. Нито една от двете държави не е намерила радар, който вижда всичко. Те изграждат многослойна система от сензори, заглушаване, евтини прехващачи, оръдия и ракети и използват съюзническа подкрепа, докато националните им способности станат готови.

На този фон случаят край Кардам поставя въпрос, който българското правителство не повдига: ако апаратът беше засечен навреме, кой щеше да разреши поразяването му, с какво средство и при какви правила за действие?

Внимание, геополитика!

Произходът на дрона е важен за разследването. За политическа употреба обаче се оказа достатъчен и първоначалният анализ. София посочи, че апаратът е от тип, използван широко от украинската армия и именно тази реакция изведоха на преден план руските и проруски медии.

Заглавията им съобщиха за „украински дрон“, взривил се край газопровод, и за привикания от София украински посланик. Руското държавно издание „ИноСМИ“ дори написа, че Киев отрича „преднамерено да е нанесъл удар по балканската страна“ - внушение за възможна украинска атака, каквото не съдържа нито българската оценка, нито украинският отговор.

Украинските медии се позоваха на българската версия, но акцентът им беше върху липсата на умисъл и готовността на Киев да съдейства за изясняване на случая. Украинското външно министерство не потвърди официално, че апаратът принадлежи на украинските сили.

А след като кабинетът демонстративно поиска обяснения от Киев, високопоставен представител на руското външно министерство похвали кабинета на Радевза „по-сдържаната“ и “по-рационална” реторика към Русия и войната в Украйна. Според Юрий Пилипсон следващата крачка е България да намали зависимостта си от „брюкселската бюрокрация“.

Досегашните ходове на българското правителство наистина дават основания за руски похвали. Кабинетът прекрати предоставянето на оръжие на Украйна, а военният министър обясни, че Киев имал нужда „от повече хора, не от повече оръжия“. Радев отказа поканата на френския президент Еманюел Макрон за участие в „Коалицията на желаещите“ и представи решението като принос към мира. Така България остана и извън общата работа на девет европейски държави и Украйна по интегрирана противоракетна отбрана. Наред с това правителството заплаши да блокира 21-вия пакет санкции срещу Русия, ако от него не бъдат извадени руският патриарх и двама руски милиардери в името на “българския интерес”.

Взривилият се край Кардам дрон показа пробойна не само в българското небе, но и във визията за сигурност. Държавата не е готова за заплахата, но посочва откъде идва.

Дойче веле