Между 25-о и 30-о число този месец, както и повечето работещи хора, партиите чакат поредния финансов транш, в случая "заплатите" си от държавата. "България без цензура" (ББЦ) и еманципиралите се от лидера й Николай Бареков формации в "Български демократичен център" (БДЦ) не правят изключение. Но за разлика от останалите партии с държавна субсидия представляват изключителен случай. Защото разпределението на парите им е под въпрос.

Причините са няколко - ББЦ бе глобена от Сметната палата заради списъка с дарителите си като по закон може да бъде наказана и с лишаване от субсидия. Паралелно се развива още една сюжетна линия - БДЦ като коалиция бе създадена след като коалицията ББЦ влезе в парламента. Това поставя под въпрос и споразумението за разпределяне на субсидията, което партиите, съставляващи ББЦ към онзи момент, са подписали още преди раздялата с Бареков. Казусът се усложнява още повече и поради факта, че парламентарната група не е еднородна - има хора на Бареков, хора на новосформираната БДЦ, както и "свободни електрони".

Според Закона за политическите партии държавната субсидия се разпределя при коалициите по два начина - според предварително подписано между партиите споразумение на коя какъв процент се полага, а ако такова споразумение липсва - пропорционално на броя на депутатите на всяка формация.

В бившата вече коалиция "България без цензура" такова споразумение е било подписано. Според него едноименната партия на Бареков получава 50% от парите, ЛИДЕР - 25 на сто, Земеделският народен съюз (ЗНС) 10%, Гергьовден също 10%. По 2 на сто се полагат на по-малките партньори Български демократичен съюз - Радикали (БДСР) и Съюз на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски. 1% отива при Партия на българските жени.

Всички те, според споразумението, трябва да си разпределят на този принцип малко над 2 млн. лв. на година, които финансовото министерство отпуска на четири транша. Това споразумение все още е валидно, но самите депутати в парламентарната група все още нямат яснота дали то не трябва да се развали и държавната субсидия да започне да се разпределя по нов квотен принцип, предвид факта, че политическият съюз БДЦ се появи по-късно и реално не е страна по първоначалното споразумение. Като мисия невъзможна изглежда и възможността Бареков да седне на една маса с тези, които го изоставиха, за да се разберат за ново споразумение.

Ако финансовото министерство реши, може да отпусне средствата и на принципа "парите следват депутата" и тогава Барековите 50% ще бъдат сериозно орязани, тъй като на практика единственият му сигурен депутат в момента е Мартин Иванов, по-известен с прякора си Данона. Останалите формации от БДЦ пък ще трябва да декларират принадлежност към по-малките партньори като БДСР и Партията на българските жени, които нямат свои народни избранници.

От групата на БДЦ твърдят и че Ана Баракова, която обяви, че става независим депутат още преди изобщо да се е конституирало 43-ото Народно събрание, винаги можела да се върне в редиците и също да декларира принадлежност, за да дръпне субсидия. Защото не била вписана в никакви протоколи за принадлежност още от самото начало. Но това е въпрос на тълкувание, тъй като парламентарният правилник забрани политическото номадство.

Каква ще е съдбата със субсидията на ББЦ и новопоявилата се БДЦ, ще стане ясно в средата на другата седмица, когато се очаква финансовият министър Владислав Горанов да се произнесе.