Превърнатият някога в икона Елиан Гонсалес иска да се върне в САЩ.

Това заяви самият той в ексклузивно интервю за Ей Би Си от дома си в Куба. То бе взето 15 години след драмата, гледана на живо в целия свят.

"Първо искам да благодаря на американския народ за любовта му към мен. Искам и аз да му дам моята любов", заявява 21-годишният днес Елиан.

Той иска да се върне в САЩ след 15-годишно прекъсване, но само като турист. Желанието му е да посети столицата Вашингтон, да иде на мач по бейзбол и да си поговори с американци.

"Нашето семейство винаги е искало да изрази своята благодарност към целия народ на САЩ, към всяко семейство. Може би един ден ще можем да посетим тази държава. Искам лично да благодаря на хората, които ни помогнаха, които бяха на наша страна. Ние сме им много благодарни за това, което направиха", продължава младежът.

Той се прочу в целия свят през 1999 г., когато бе едва на 6 години. Тогава той заедно с майка си и нейния приятел отплава с лодка от кубинското пристанище Карденас за Флорида. Лодката потъна и майката се удави. Детето стигна до САЩ и бе подслонено в дома на чичо си Ласаро в Маями.

Тогава малкият Елиан, макар и без да желае това, предизвика един от най-острите дипломатически скандали между Вашингтон и Хавана. Баща му Хуан Мигел Гонсалес поиска де му върнат детето. А и международните закони гласят, че при смърт на един от родителите малолетното дете трябва да бъде предадено на живия родител.

Елиан Гонсалес и баща му Хуан Мигел разговарят с пратеника на Ей Би Си в Куба.

Близките на момчето обаче отказаха да го предадат на властите и го заключиха в семейната къща край Маями. Огромна част от близо двумилионната кубинска емигрантска общност в САЩ настоя Елиан да остане там и да не бъде връщан.

Сенатори и конгресмени републиканци от кубински произход се опитаха безуспешно да прокарат закон, който да задължи правителството на САЩ да даде гражданство на момчето. 

В крайна сметка тогавашната главна прокурорка и правосъдна министърка Джанет Рино нареди Елиан да бъде върнат на баща му и даде като краен срок датата 13 април 2000 г. Роднините в Маями отново отказаха. Последваха неколкодневни преговори. Всичко свърши рано сутринта на 22 април 2000 г. - ден преди настъпването на местния Великден.

8 командоси от БОРТАК - спецчастите на Граничните патрули на САЩ, щурмуваха дома в Маями, след като никой не отговори на техните позвънявания и подкани да отворят вратите. Домът бе обсаден от журналисти и драмата бе гледана на живо.

Света обиколи знаменитата снимка как един от командосите насочва оръжието си към един от роднините, който държи в ръце малкия Елиан. Това стана пред очите на ужасеното момче. Снимката получи наградата "Пулицър". Тя бе направена от Алан Диас от Асошиейтед прпес, повикан в дома от банкера от кубински произход Армандо Гутиерес.

Само няколко часа по-късно детето бе предадено на баща му, докаран специално във военновъздушната база "Ендрюс" край Вашингтон. Семейството отлетя за Хавана.

Бащата Хуан Мигел и Елиан слизат от самолета на летището в Хавана.

А кубинските емигранти и до днес не могат да простят на тогавашния президент Бил Клинтън, че не задържа в САЩ Елиан. Смята се, че това е една от главните причини за загубата на демократа Ал Гор на президентските избори през 2000 г. срещу републиканеца Джордж Буш-младши. Спорът между двамата бе решен след ръчно преброяване на бюлетините именно във Флорида, където живее почти цялата кубинска емиграция.

Елиан бе посрещнат като герой лично от тогавашния кубински лидер Фидел Кастро.

Днес момчето учи инженерни науки и говори малко английски. То носи брада, но я обръсна специално за интервюто за Ей Би Си. Елиан си има нова приятелка - година по-голямата от него Илианет Есканьо, която следва биохимия.

Елиан и журналистът Джим Авила от Ей Би Си се разхождат из Хавана. Двамата спират пред паметника на националния герой Хосе Марти, издигнат преди няколко години точно пред сградата, където се помещава секцията за защита на американските интереси. Хосе Марти държи дете и мнозина смятат, че то е копие на Елиан и че паметникът е направен специално заради драмата с него.

"Това е всяко кубинско дете. Виждам в този паметник бащата, пазещ детето. Това не съм само аз. Горд съм, защото усещам този паметник като доказателство за всичко, което се случи тогава. Това е символ на лоялността", споделя Елиан Гонсалес.

Младежът и до днес си спомня как е потънала лодката, в която е пътувал с майка си за САЩ. "Помня как паднахме в морето. Помня как мама ме сложи на сала и как ме покриваше, когато надигах глава, за да се огледам. В един момент си вдигнах главата и не я видях. Нямаше никого. Бях сам насред морето и това беше последното нещо, което си спомням", разказва преживелиците си младият кубинец.

Елиан гледа от родния си бряг морето, погълнало майка му.

Така американската брегова охрана го откри ден по-късно и го докара в САЩ.

"Мисля, че мама я няма, защото тя до последно се бореше аз да оцелея. След като ми даде живот, тя ме спаси. Тя ми върна този живот в мига на опасност", продължава Гонсалес.