Ще навреди ли на българската икономика споразумението за свободна търговия и защита на инвестициите - Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP, ТПТИ) между ЕС и САЩ? Ще напълни ли пазара ни с вредни американски храни и шистов газ? Само големите корпорации ли ще спечелят от него? Ще съдят ли чуждите фирми държавата заради техни провалени проекти? Това са само част от въпросите, които плуват в публичното пространство покрай широко дискутираното споразумение.

Ефектът от частична либерализация на търговията между САЩ и ЕС ще доведе до средно увеличение на дохода в България с 0,23% през следващите 10-20 години, а при пълна либерализация доходите ще нараснат с почти 5% за същия период. Това съобщиха от Института по пазарна икономика (ИПИ) на кръгла маса, посветена на споразумението.

"В България липсва сериозно академично изследване за ефектите от споразумението и затова се разпространяват различни митове като широко наавлизане на ГМО храни, разрешаване на добива на шистов газ, падане на стандартите за храни, фалит на малки компании", казва Десислава Николова, главен икономист на ИПИ.

Според нея дребният бизнес ще бъде облагодетелстван от евентуално падане на вносните мита в САЩ, тъй като 87% от всички износители за страната са малки и средни предприятия, а делът им формира 40% от общата стойност на експорта.

България е нетен износител за САЩ - общата стойност на експорта е $900 млн., което е почти два пъти повече от вноса, а голяма част от износа - около 28%, са машини, електроника и електронно оборудване - високо конкурентни стоки с голяма добавена стойност.

Едно евентуално отпадане на митата ще има пряк положителен ефект за около 50% от изнасяните стоки, като за 40% от тях ефектът ще е осезаем, показва изследването. Среднопретеглената ставка за мита за внос на български стоки в САЩ е около 11%, което е най-високата за страна от ЕС. Тя се дължи основно на няколко позиции като необработен тютюн (45,3% мито върху стойността), сирене (19,6%), чорапи (16,7%), фураж (18,1) и стъклени чаши (13,2%).

Либерализирането на търговията ще окаже положително влияние и върху американските инвестиции, тъй като много компании, свързани с разработка на софтуер и аутсорсинг са американска собственост, смятат от ИПИ.

"Европа не трябва да се "офлянква" за подписването на това споразумение, казва Георги Ганев, икономист от Центъра за либерални стратегии. Тя не разбира, че е в слаба икономическа позиция и ако поне не излезе на състезателната писта, нищо добро не я чака", коментира той, припомняйки, че САЩ в момента подготвя друго подобно споразумение - Транстихоокеанско партньорство (TTP) със страни от Азия.

В преговорите по него участват 11 страни - Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам.

Според Борислав Сандов от "Зелените" най-големите критики към това споразумение са свързани с механизма за частен арбитраж (ISDS), при който чуждестранните инвеститори могат да съдят държавите. Според него при такива дела обикновено арбитрите отсъждат в полза на компаниите.

Вероятно този механизъм ще бъде изваден от споразумението, смята Сандов, като посочи изказване на еврокомисаря по търговията Сесилия Малстрьом. Той припомни, че две страни - Гърция и Унгария, са изразили намерение да не подписват споразумението, което означава, че то няма да влезе в сила.

"При така подписаното споразумение пазарът на ЕС ще бъде "наводнен" с хранителни стоки от САЩ. Какво ще прави тогава силно субсидиараното местно производство", запита Сандов.

Гърците са измислили театъра, припомни Красен Станчев, председател на Съвета на ИПИ. Икономистът Петър Ганев от ИПИ също обърна внимание, че заставайки срещу споразумението, Гърция и Унгария могат да си олучат отстъпки от ЕС за други неща, за да го подкрепят в последствие.

"Дебатите за TTIP ми напомнят за тези, които вървяха в Канада преди подписването на споразумението за свободна търговия със САЩ и Мексико (НАФТА)", каза Алекс Нестор, вицепрезидент на Американската търговска камара. "Имаше апокалиптични сценарии, че САЩ ще доминират изцяло, но се получи точно обратното. Износът за САЩ е основен двигател за канадската икономика", поясни той.

Нестор също е на мнение, че възможността за арбитраж ще привлече повече инвестиции. Състоянието на съдебната система е основна пречка за инвестициите в България, категоричен е той.

Европа я очаква маргиналицазия в световния и политически и икономически ред, ако продължава да се прави на недостъпна красавица, казва Георги Ганев. А Общата селскостопанска политика са пари, хвърлени на вятъра, смята икономистът.