80 години навършва Христо Явашев на 13 юни. Откакто е избягал преди 60 години, той никога не се е връщал в България. Сега ще празнува отново навън – с двамата си братя Анани и Стефан и семействата им на остров Изео в Италия, разказва журналистката Евгения Атанасова, която пише книга за артиста и неколкократно се е виждала с него. Този остров през месец юни догодина ще стане център на новата творба на Кристо – „Плаващи кейове“.

За професорите му в Художествената академия някога Христо Явашев е бил изключителен, на мнозина от тях дори е бил любимец, но избира свободата навън, вместо кариера в тоталитарна България. Заминава за Чехия с гаранция, дадена за него от Дечко Узунов, разказва пред „Площад Славейков“ Светлин Русев – негов състудент от Академията. В курса им е също и Валентин Старчев, двамата с Русев твърдят, че следят кариерата му и се възхищават на творбите, създавани през годините от Кристо. Няколко от ранните му живописни платна са окачени в новата Национална галерия „Квадрат 500“, според Русев обаче най-добрата му работа от онова време се намира в галерията в Панагюрище. Немалко от колегите и познатите на Кристо от времето преди да замине притежават негови рисунки, ескизи и завършени картини, а Русев и Старчев пазят скици, за които им е позирал самият Явашев.

Любопитни са спомените на Светлин Русев и Валентин Старчев за студентските години с Христо Явашев, защото ни връщат във времето, преди всеки един да избере ролята, която ще играе тепърва в изкуството и в живота.

„С Явашев учихме заедно в Академията две години. Бяхме в един курс с Дора Бонева, Иван Борисов, Драган Немцов, Борис Гондов“, разказват пред „Площад Славейков“ Старчев и Светлин Русев. В първи курс живописците и скулпторите учили заедно, във втори се разделили по специалности.

Като студент Христо Явашев бил любимец на професор Борис Митов, син на Антон Митов. Борис Митов водел „рисуване“ – Старчев разказва, че преподавателят му му намирал грешки, веднъж му казал:

„Колега, лявото око го преместете с 2 милиметра“, а със Светлин Русев „нещо не се разбрали“ и го помолил да напусне ателието: „Той беше много за академичната рисунка.“

„Много амбициозни бяхме, всеки един от нас беше по своему самоуверен – но съперничество между нас не е имало – казва Русев. – Учехме занаят. Още пазя една скица, на която съм рисувал Христо, всички ние си позирахме един на друг. Не си почивахме, а рисувахме непрекъснато. На двора в Академията всеки дращеше в скицника…“. Старчев твърди, че и той пази един профил на Явашев с молив. Дора Бонева пък има живописен портрет, на който е изобразила Кристо.

„На Христо някои неща в рисуването му бяха много по-ясни от на останалите, особено втората година – казва Русев. – По композиция имахме свободни задачи и той донесе три неща, които съжалявам, че не ги дадоха сега за новата Национална галерия. Навремето имаше един колекционер – Иван Деянов, който обикаляше Академията и си просеше наши студентски работи.

Втората година Христо направи две композиции, които бяха много интересни – със селяни, седнали на почивка. Едната от тях е у брат му Стефан – тя е по-хубавата, а другата беше продадена. Има няколко, които сме изложили в Квадрат 500, много свежи неща. Композициите му бяха много сериозни.

Ние, живописците, не правехме конферанс при бай Дечко, а през почивката всеки носеше и нареждаше работи и тези на Христо бяха наистина много впечатляващи.“

Русев твърди, че никой от студентите на Явашев не предполагал, че той е решил да избяга, защото бил мълчаливец. Академикът няма обяснение за бягството на Кристо:

„Знам само онова, което е казвал в писмата си до брат си. Дечко Узунов му съдейства, за да замине за Чехия, там Христо има роднини. Той беше от курса на бай Дечко.“

„Бяхме приятели с него – казва Валентин Старчев. – Спомням си, че тичахме заедно да си купим една книга от руската книжарница, която излезе навремето – монография на Александър Герасимов. Събирали сме се заедно, имаше едни балове тогава в Академията. Той се беше маскирал с расо като кюре, което държеше ужким Евангелието, а всъщност беше „Половият въпрос“.

За съвременната кариера на Кристо Светлин Русев твърди, че „се движи като друга планета“:

„Той обаче може да рисува, за разлика от голяма част от другите автори, които правят съвременно изкуство. Това го отделя от тях, остойностява го, той е на много по-високо ниво от всички. Рисунките, които прави за своите проекти, са много красиви. А най-въздействащата му работа е опаковането на Райхстага. В едно свое интервю, което даде, когато опакова моста Пон Ньоф в Париж, говори, че вади скритото в околния свят, в природата.“

„Христо се занимава с проблеми, които са конкуренция на цялата материална природа – обяснява Валентин Старчев. – Неговите мащаби са много по-различни от на всички останали творци. Той се намесва в природата като пространство и възглед към нея – така, както никой преди него. Променя я. Опаковайки Райхстага – той става друг, бреговете на Сидни стават други, сега иска да покрие река Арканзас…“

Светлин Русев има рожден ден един ден след Кристо – на 14 юни. Стефан Явашев му е споделил, че заминава за Италия, където ще празнува рождения ден с брат си. Неотдавна Стефан му е донесъл каталог от Кристо с автограф: „На Светлин“.

В понеделник от 22 ч. в рубриката „В кадър“ БНТ ще излъчи филма на Евгения Атанасова „Christo от България“.

площад "Славейков"