На 28 юни 1919 г. е подписан Версайският договор, който официално слага край на Първата световна война. На практика договорът е един от няколко контракта – с него приключва конкретно войната между Германия и Антантата. Подписан е във Версай, Франция, откъдето носи и името си - точно 5 години след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд, станало повод за началото на войната. Другите Централни сили на германска страна са разгледани в отделни договори.

Договорът е изработен (след дълги засекретени съвещания) на Парижката мирна конференция, която работи от януари 1919 г. под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Договорът встъпва в сила на 10 януари 1920 г., след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави — Великобритания, Франция, Италия и Япония.

От подписалите Версайския мирен договор държави, САЩ, Хиджаз и Еквадор отказват да го ратифицират. Американският Сенат се отказва заради нежеланието на САЩ да се свързват с участие в Обществото на народите (където преобладава влиянието на Великобритания и Франция), чийто устав е съставна част от Версайския договор. В замяна на това, Щатите сключват с Германия специален договор през август 1921 г., почти идентичен с този от Версай, но не съдържащ алинеите за Обществото на народите.

Голямата четворка – Лойд Джордж, Виторио Орландо, Жорж Клемансо и Удроу Уилсън.

Версайският мирен договор има за цел да затвърди границите в полза на държавите-победителки. Германия не е допусната до преговорите, поради което договорът се счита за диктат, срещу който германците се съпротивляват. Той урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни.

Вследствие от договора Германия е принудена да се откаже от своите колонии, както и от част от европейските си територии. Западна Прусия е дадена на Полша, която получава коридор до Балтийско море.

На страната е наложено да разпусне своята наборна армия, която е наброявала около 8 млн. души през войната и да създаде професионална само от 100 000 души. Разпуска се целият Генерален щаб. Отнето е цялото тежко въоръжение — флот (освен 36 малки стражеви кораба), артилерия, военновъздушни сили. Военноморските сили са ограничени до 15 000 души, шест линкора, шест крайцера, 12 разрушителя и 12 миноносеца. Забранено е използването на подводници.

Забранена е също търговията с оръжия, използването на отровен газ, военни самолети, танкове и бронирани коли и морските блокади. Наложени са ограничения на производството на картечници и винтовки.

На четвърто място Германия е задължена да плаща репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, които им е нанесла по време на войната, но и за изплащане на натрупания за оръжия, по време на войната, дълг на Англия и Франция към САЩ. В договора обаче сумата не е определена. Първоначално победителите искат 269 милиарда златни марки, но Германия отказва. Едва през 1922 г. се определя сумата от 132 милиарда златни марки, равняващи се на 442 милиарда щатски долара през 2012 г. Франция трябва да получи 52% от тези репарации, Англия - 26%, а останалите държави — общо 22%.

Версайските репарации включват различни форми — въглища, стомана, интелектуална собственост (например патента за аспирин) и земеделски продукти, защото валутни репарации в такъв размер биха довели до хиперинфлация, която в действителност се появява в следвоенна Германия, което намалява изгодата за Франция и Великобритания.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 28 юни по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив