ПАТ БЮКАНЪН

Както и да завършва гръцката криза, независимо дали Атина ще напусне еврозоната, или ще поддаде и ще приеме строгите икономии в диктата на кредиторите си, Европейският съюз изглежда се е насочил към екзистенциална криза.

Гърция е взела и е похарчила отвъд възможностите си, като Ню Йорк през 70-те години, Детройт, Илинойс и Пуерто Рико днес. Но кризата в Европа е нещо повече от бюджетен дефицит и лоши дългове. Цялата инерция в посока Една Европа – мечтата на поколението на Жан Моне, която поведе европейците към най-задълбочен съюз - изглежда изчезнала. Инерцията сега е към отделяне и разпускане.

Гръцката криза изложи една грешна линия на съюза, желанието на средиземноморските нации да изградят държави на благоденствието, чиито икономики не могат да издържат без взимане на огромни заеми отвън. Изплащането на тези дългове ще доведе по принуда тези нации до все по-големи строги икономии. В крайна сметка техните народи могат да изберат – като длъжници, по-скоро да си тръгнат, отколкото да плащат. Но не само икономиките застрашават ЕС. Има зов на племето и нацията, което често се е случвало по-рано преди разкъсване на Стария континент.

Британската Партия на независимостта /ЮКИП/ и Националният фронт на Франция, и двете сили искащи излизане от ЕС, имат милиони привърженици и подражатели в Европа. Тези партии се позовават на националната история, герои и култури, докато последователите на ЕС и еврозоната звучат като уводни статии на в. "Файненшъл таймс". Кой ще насочи щиковете за Брюксел и Европейската комисия?

НАТО е само черупка на това, което е била. Днес пактът е виртуално братство на гратисчии. С изключения като поляците, естонците и турците, европейските нации са намалили отбранителните си бюджети под 2% от БВП. Ангела Меркел може да е описвана като Желязната лейди за победата й срещу Алексис Ципрас от Гърция, но изглежда повече като Вили Бранд, когато говори с Владимир Путин.

Преди столетие, след като Лойд Джордж и Клемансо свършиха своята картографска работа в Париж, човек можеше да се разходи от Багдад до Кайро, да тръгне на юг и да върви 8000 км. до Кейптаун, без да напусне британска територия. Днес Великобритания и Франция, имперските сили на пакта Сайкс-Пико, биха предпочели да имат американска полиция в Близкия изток. Нашите съюзници имат ужасни спомени от европейските войни, които създадоха немислими придобивки, поради което е разбираемо, че никой от тях днес не иска да се бие отново. Те имат друга обща грижа. Континентът им е нападнат.

От провалилите се страни в субсахарския регион до разкъсваните от войни нации на Магреба и Близкия изток, Третият свят идва да окупира континента майка. На 2 юли "Ню Йорк таймс" имаше няколко публикации за гръцката криза, но и още толкова за имигрантската криза в Европа.

Около 8000 камиона бяха блокирани в Кале и Дувър, на двата края на Тунела под Ламанша, когато струпаните върху превозните средства имигранти минаваха в Англия. Застрашените шофьори не можеха да направят нищо, за да го предотвратят.

"Имигрантите се стичат към Европа от Северна Африка и разбунения Близък изток", писа в. "Таймс". "Европейският съюз се опитва да принуди страните да поделят бремето. Но блокът не успя да се споразумее как да бъде направено това. Във Великобритания въпросът е с особен заряд, и политиците евроскептици притискат страната да напусне съюза, като имигрантите са основната жалба."

Друго заглавие на същата страница гласеше "Русия вижда потенциална заплаха в своето конвертиране в ислям". Материалът е свързан със страховете от джихадистко въстание в рамките на нейните граници, доколкото етнически руснаци приемат войнствения ислям и се присъединяват към 15-20 милионното мюсюлманско население в Русия, а само в Москва са два милиона. Русия и Европа имат повече общо помежду си, отколкото осъзнават – една и съща екзистенциална заплаха.

Друга публикация в "Таймс" - "Европа се бори срещу радикални ислямисти в социалните медии", съобщава за набиране на джихадисти в Европа.

Ръководител на Европол каза пред "Таймс":

"Преценявам, че около 5000 души от Западна Европа са пътували до Сирия и Ирак, повечето от тях за да се присъединят към Ислямска държава. Британски официални лица са убедени, че най-малко половината от около 500-те британци, които са направили това, вече са се завърнали у дома и представляват потенциална опасност..."

Европа е оцеляла след депресията и най-лошите войни в съвременната история, макар нейните рани да са ужасни и трайни. Но ще може ли Европа с местно население, което застарява, намалява и умира, да оцелее при безкрайната инвазия на народи от Третия свят, които Европа никога преди не е асимилирала? Особено когато милиони от тези хора изповядват войнстваща вяра, която исторически е била чужда и враждебна към Европа?

Недостигът в прираста продължава от 40 г. в Европа. Не се вижда краят на Третата световна инвазия, тъй като земите в Близкия изток и Субсахара затъват все повече в племенни, верски и граждански войни и изпращат нови милиони имигранти, стремящи се да достигнат бреговете на Средиземно море.

Кой или какво ще ги спре? Както ген. Петреъс на път за Багдад пожела: "Кажете ми как ще свърши всичко това."

... 

Авторът е известен американски консервативен политик, коментатор и анализатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избор на кандидат-президент на Републиканската партия. Статията му е публикувана в "The American Conservative".

Клуб Z я препечатва от БГНЕС