След като разбрах, че е открита Земя 2.0 си припомних кратката история на световните открития. Не винаги това, което стига до нас е самата истина. Историята грижливо пази своите тайни. Както е казал поетът: ”Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?”.
По тази причина се налага малка актуализация върху основните хипотези за откритията. В далечното минало, когато Архимед поканва жена си Еврика във ваната, с удивление забелязал,че възпълната гъркиня изтласкала от ваната толкова много вода, че къпането станало безмислено, но законът останал във физиката. Както сами може да видите, той е открит случайно поради забележителната физика на жената на Архимед.
Друг един древен грък на име Питагор имал много красива и дългокрака любовница на име Хипотенуза. За да докаже своята безмерна любов той измерил сбора от квадратите на бедрата, след което ги събрал и с това обезсмъртил любимата, оставяйки името й в геометрията.
Много малко посветени знаят, че любовницата на Нютон се казвала Гравитация и продавала плодове по къщите. Една неволно изтървана ябълка довела до следващия важен закон.
Но не всички открития са така романтични въпреки, че Коперник открил, че не Земята, а жената е център на Вселената.
Галилей, който не бил женен, си носел бельото в обществената пералня на ъгъла. Пак там, докато чакал изпирането му, казал великата фраза: "И все пак тя се върти”.
Гутенберг пък имал много педантична жена, която всеки ден му диктувала какво да купи от магазина. Това започнало леко да го изнервя и се наложило да изобрети печатарската преса.
Още много други велики открития са станали случайно, но днес като че ли най-трудната задача е да открием нормални индивиди, с които да проведем нормален разговор.
Пожелавам ви го!
Още истории от д-р Людмил Станев може да прочетете ТУК.
