НИЯ КАРАДЖОВА

Майчиният език няма да бъде задължителен в училище. Депутатите сложиха окончателно точка на спора трябва ли той да се изучава задължително от децата 4 часа седмично, както искаха Лютви Местан и колегите му от ДПС. Дебатът се води от няколко години, като започна още при предишното внасяне на законопроекта за училищното образование. Народните представители гласуваха, че единственият задъжителен език в училище е българският. Не се прие и предложението на народните представители от ДПС да бъде записано, че българският език се ползва само в сферата на официалното общуване в училище. Народният представител от ДПС Мариана Георгиева заяви от трибуната, че не може да се говори в официален законопроект, че българските граждани нямат право на идентичност – да изучават майчиния си език. В действителност обаче децата ще имат право да го учат като избираем.

Спор породи и въвеждането на 19 стандарта, които на практика ще променят цялата нормативна база в българското образование. Очакванията са именно с тях да бъде проведена съществената реформа в образованието, тъй като те ще зададат основните правила за оценяването, за училищната среда, за инспектирането на училищата и учебния план, както и за гражданското образование и финансирането. Тези стандарти трябва да бъдат разработени от МОН и да влязат в сила след приемането на закона, но до момента не е представен нито един от тях. Всъщност с тях ще се замени остарялата уредба от най-разнородни правилници, закони и наредби, които съществуват сега и  понякога си противоречат. От текста за стандартите обаче е изпаднал първоначално предвиденият стандарт за учебното съдържание, който всъщност трябва да посочи главното – какво ще изучават децата в училище. Депутати от опозицията коментираха, че по този начин се отваря вратичка за пазарлъци с издателите и за създаването на най-разнородни по характер учебници, чието съдържание не е регламентирано.