България и Румъния са били на „една ръка разстояние“ от приемане в европейската зона без вътрешни граници, известна като Шенген, на днешния Съвет на вътрешните министри на ЕС, но Германия се е противопоставила, казаха пред Клуб Z дипломати в Брюксел.

Изданието ни разполага с черновата на решение за поетапно приемане на двете балкански страни, което румънците са решили първи да изтеглят от дневния ред на днешното заседание на Съвета, когато при двустранни срещи с други държави-членки са се убедили, „че не могат да обърнат съпротивата на Германия“, каза единият от дипломатите.

„Германците бяха много против. Тезата им беше: Не е сега моментът“, каза той.

Разширяването на зоната с нови страни изисква единодушие между нейните членки. Досега главен противник на допускането на България и Румъния беше Холандия. Тя се позоваваше на проблемите, които двете страни имат с правосъдието и вътрешните работи, а именно корупцията по високите етажи, в съдебните си системи и в органите за сигурност.

В двустранните консултации проведени от сегашното българско правителство обаче Холандия е изоставила съпротивата си, каза вицепремиерката Меглена Кунева, която потърсихме за коментар днес.

„За първи път откакто на 9 юни 2011 година Съветът на министрите реши, че България и Румъния изпълняват всички технически изисквания за Шенген, стигнахме до проект за решение. Бяхме на една седмица от членство в Шенген. Имахме реални шансове да ни приемат, защото в сегашната миграционна криза Европа трябва да стегне редиците си и да засили охраната на границите си“, каза тя.

За досегашния мандат на правителството България е успяла да обърне съпротивата и на няколко други държави-членки, за които беше публична тайна, че „се крият“ зад холандското „не“ – Франция, Белгия, Швеция и Унгария.

Изтегленото проекторешение предвижда контролът да бъде прекратен първо по въздушните и морските граници между България и Румъния и другите шенгенски страни. Според черновата министрите е трябвало да се споразумеят по-късно, вероятно догодина, да решат кога да спрат паспортните проверки по сухопътните граници.

Това значи, че най-рано от март или най-късно от октомври догодина българите и румънците са щели да пътуват свободно със самолет и кораб до другите шенгенски държави, а вероятно след година – и по суша.

По време на най-разгорещените спорове през юни, юли и септември в Съвета на вътрешните министри за релокацията на 160 000 нелегални мигранти от Италия и Гърция в другите страни на съюза румънската позиция за разширяването на Шенген се е радикализирала: „Или гласуваме в Съвета, или затваряме досието“, довери друг дипломат. Последното щяло да означава: Като не ни пускате вече шеста година, не ви щем Шенгена. След нова серия двустранни консултации обаче Букурещ омекнал. България е била по-умерена, макар някои в правителството ѝ да са били склонни да рискуват и да поискат гласуване (би ли искала Германия да се окаже в изолация?), каза дипломатът. По думите му отказът на българския парламент да приеме антикорупционния закон предложен от Кунева е отекнало силно в Европа и е повлияло върху позицията на Германия.