Белгия, страна-основателка на Европейския съюз и седалище на неговите институции, която е смятана за една от най-либералните и толерантни към различията страни в Европа, е изчерпала търпението си към имигрантите, показа днес социологическо изследване.

Повече от две трети от гражданите ѝ (74 на сто) си искат обратно граничния контрол, показа стандартната периодична анкета на института Ипсос, проведена по поръчка на на всекидневника "Соар" и телевизия РТЛ. Белгия е и сред основателките на европейската зона без вътрешни граници - Шенген.

Петдесет и пет на сто от анкетираните смятат, че държавата им е твърде щедра към кандидатите на убежище и не бива да приема повече от тях.

Бежански лагер в сърцето на Брюксел

Антиимигрантските настроения са по-силни в по-бедния и традиционно ляво-либерален френскоезичен регион Валония. Там 77 на сто искат да се върне граничният контрол, а 60 на сто са против даването на повече убежище. 

Белгия е сред 15-те най-богати държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В годините на кризата обаче гражданите ѝ трябваше да се разделят с част от щедрата система на социално подпомагане, тъй като публичният им дълг вече надвишава 100 на сто от брутния вътрешен продукт.

През януари службите за ситурност разкриха в половинмилионната мюсюлманска общност на 11-милионната страна терористична мрежа, която е подготвяла атентати срещу полицейски участъци и средства на градския транспорт. В хода на арестите полицията уби двама от членовете ѝ в източния град Вервие, които оказаха въоръжена съпротива и по-късно се оказаха част от джихадистка група, свързана с Ислямска държава.  През изтеклия месец властите в Белгия и в съседна Холандия три пъти спираха и евакуираха композиции на свръхбързия влак Талис, който свързва Амстердам  през Брюксел с Париж заради съмнения за подготвян терористичен акт.

Министър-председателят Шарл Мишел, френскоезичен либерал, говори разпалено за солидарност с бежанците и против популистката, антиимигрантска реторика. Той беше сред европейските лидери, които подкрепиха предложението от Европейската комисия схеми за вътрешни премествания на мигранти в ЕС и за заселване на такива от лагери извън ЕС.

Социологическите данни обаче посочват, че мнозинството от населението не споделя официалната политика, макар че това е трудно да се види на пръв поглед в говоренето на политиците и в съдържанието на основните медии.

Мишел управлява в трудно договорена четирипартийна коалиция с три дясноцентристки фламандски партии, най-голямата от които, Новият фламандски алианс (НФА) , е за ограничаване на имиграцията. Нейните главни представители в правителството са вътрешният министър Ян Ямбон и секретарят по миграцията и убежището Тео Франкен.

В условията на изостряща се миграционна криза цитираното изследване показа отлив на избиратели от НФА към крайнодясната "Влаамс беланг", аналог на българаската "Атака". Досега НФА привличаше електорат на "Влаамс беланг".

Електоралната подкрепа за НФА в момента е спаднала на 28,8 на сто от 32,4 на сто на федералните избори през май 2014 година. За същия период подкрепата за "Вламмс беланг" почти се е удвоила - от 5,8 на сто на 10,5 на сто.