Българското правителство трябва да е по-настоятелно, поставяйки въпроса за приемането на страната ни в европейската зона без вътрешен граничен контрол, известна като Шенген, каза днес заместничката на министър-председателя Бойко Борисов Меглена Кунева.

"Да, Румъния иска повече яснота и смятам, че трябва да искаме и ние", каза тя днес в Брюксел пред български журналисти в навечерието на Съвет на министрите по европейските въпроси в Люксембург, където ще участва утре.

Основна тема пак ще бъде миграционната криза и Кунева смята за пореден път да повдигне въпроса, че България и Румъния още чакат да бъдат приети в Шенген, макар държавите от зоната да признаха, че двете страни отговарят на условията за членство още през юни 2011 година.

Кунева отбеляза, че за разлика от България Румъния се солидаризира с Унгария, Словакия и Чехия и гласува против квотното разпределение на 120 000 нелегални имигранти от Гърция и Италия в останалите страни на съюза. По-рано нейният министър-председател Виктор Понта открито обвърза евентуалното одобрение на правителството му за квотните механизми с приемането на страната му в Шенген.

България и Румъния изтеглиха в последния момент проекторешение за това от дневния ред на Съвет на министрите на вътрешните работи на ЕС в Люксембург на 8 октомври , когато се разбра, че Германия е против. Разширяването на зоната изисква единодушие на членките ѝ. Досега открито против беше Холандия, резерви имаха Германия, Франция, Белгия, Финландия, Швеция и Унгария. В двустранни преговори с тях двете балкански кандидатки преодоляха съпротивата им и за първи път беше подготвен писмен проект на решение за приемането им в Шенген.

По-рано Кунева прогнозира, че политическо решение за това би трябвало да има на октомврийскя съвет по вътрешни работи. Това би означавало допускане на България и Румъния в Шенген по вода и въздух от март или октомври догодина, а политическо решение за отваряне и на сухопътните граници на зоната за българи и румънци - след това. Сега за политическо решение двете страни пак ще чакат неопределено. Възможно е министър-председателят Бойко Борисов да повдигне въпроса на среща на върха на ЕС в четвъртък, където главната тема отново ще е миграцията.

София и Букурещ са изпуснали подходящия момент да са по-настоятелни за политическото решение за разширяване на зоната на Съвета на вътрешните министри през юни, каза още Кунева. Германия и тогава е настоявала, че общественото мнение през октомври ще е по-благоприятно настроено към разширяването на зоната. Реалността обаче се оказа точно обратна на тази прогноза.

Кунева обясни разликите между румънската и българската позиция по миграционната криза с георафското положение на двете страни. 

"Като гранична страна с Турция можем  да се окажем под силен бежански натиск. Квотите, ако се прилагат правилно, могат да ни помогнат", каза тя.

Целта на предложените от Комисията досега две квотни схеми е да преразпредели общо 160 000 нелегално влезли във "фронтовите държави" на ЕС имигранти с право на международно убежище в други държави от съюза. Тези схеми засега не третират България като "фронтова", защото натискът върху Италия и Гърция е по-силен. Поради това страната ни трябва да приеме общо към 2 000 души от пренасочените, вместо от нейната територия мигранти да се разпращат другаде в ЕС. Правителството се надява, че за в бъдеще и страната ни би могла да се ползва от същата солидарност.  

Пак заради географското си положение България продължава да подкрепя становището на Комисията Турция да бъде призната от ЕС като "сигурна страна на произход", което означава - годна да приема бежанци от война по изискванията на Женевската конвенция. Други държави от ЕС не са съгласни, посочвайки конфликта с кюрдите, нестабилността по границите на Турция със Сирия и с Ирак и атентатите в страната като вчерашния, които взе над 100 жертви в столицата Анкара.

 "Друг въпрос е доколко ЕС може да приема бежанци, - каза Кунева, посочвайки, че има предел, в който държавите-членки могат да им осигурят работа, социална защита, интеграция. - Това е въпрос, който в един момент трябва да се постави на масата. В Румъния и в страните, които са против квотите, този въпрос излиза на преден план сега".

Тя прогнозира, че бежанската криза ще наложи цялостно прекрояване на европейския бюджет, което неизбежно ще даде отражение върху програмите за социално-икономическо сближаване на новите страни-членки със старите.