Европейско споразумение с Турция за управление на миграционния поток има смисъл, само ако доведе до неговото намаляване, заяви днес председателят на Европейския съвет Доналд Туск в писмо до държавните и правителствените ръководители от ЕС.

С него той официално ги кани на следващата среща на върха на 28-те , която пак ще мине под знака на бежанската криза.

„Споразумение с Турция има смисъл, ако ефективно намали притока на бежанци“, написа Туск. „Отстъпки ще бъдат оправдани, само ако тази цел бъде постигната“.

Пред опасността над 2 милиона бежанци от Сирия и Ирак, приети в Турция, да тръгнат към ЕС, неговите лидери си затвориха очите за проблемите, които редовно повдигат в преговорите за членство, които водят с тази страна.

Те включват липсата на свободни медии и независимо правосъдие, конфликта с кюрдското малцинство, спазването на човешките права, 41-годишната окупация на Северен Кипър и неспазването на ангажимент да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети и все по-авторитарния стил на управление в Турция.

Екип от четирима еврокомисари начело с първия зам. председател на Комисията Франс Тимерманс заминава за Анкара в навечерието на Европейския съвет в четвъртък, за да обсъди прилагането на съвместен европейско-турски план за действие по миграционната криза, който лидерите на европейските институции и турският президент Реджеп Тайип Ердоган съгласуваха по принцип по време на негово посещение в Брюксел на 5 октомври.

Туск призна, че и тази среща на върха ще бъде изправена пред трудни решения.

„Само един пример: Турция ни призовава да подкрепим създаването на зона за сигурност в северна Сирия, докато Русия – все по-ангажирана в Сирия – открито отхвърля тази идея“, каза той. „Няма никакво съмнение, че нашето засилено сътрудничество с района е неизбежно, но това ще е дълъг преход“.

Туск допусна, че миграционният поток ще отслабне през зимата, но напролет Европа може да очаква нови още-по-големи вълни.

Той посочи, че „лесният достъп до Европа е един от главните привличащи фактори“ и че лидерите ще трябва да решат дали да запазят сегашната система за даване на убежище в ЕС, т.нар. Дъблински регламент, или да му намерят алтернатива.

Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд се изказаха за промяната му при съвместни изказвания пред Европейския парламент на 7 октомври.

Регламентът изисква държавата-членка, където мигрантът за първи път стъпва на европейска територия, да приема и да решава молбата му за убежище, след като го регистрира и му вземе пръстови отпечатъци. Това поставя основната тежест върху страните от южния фланг на ЕС, където в момента е основният миграционен натиск. Повечето от имигрантите обаче се стремят към богатата северозападна част от ЕС.

Туск заяви и че лидерите ще трябва да доизясняват  характера и ролята на т. нар. „горещи точки“ – европейски екипи от експерти по миграцията и убежището и от европейската гранична агенция Фронтекс, които помагат на националните власти в районите за приемане на мигрантите.

Засега такива точки има в Италия и в Гърция. Другите страни се страхуват от тях, защото се опасяват, че те биха ги обозначили пред бягащите от Третия свят като входни врати за ЕС. За да се ползва една държава обаче от европейските схеми за солидарност, т.е. за преместване на мигранти от нея в други части на съюза, трябва да приеме на територията си такава точка.

Лидерите ще трябва да също се занимаят с предложение за създаване на европейска гранична и брегова охрана, която ще бъде на пряко подчинение на европейските институции и ще бъде изпращана в кризисни райони по тяхно усмотрение.

Такова предложение направи Франция на последното заседание на вътрешните министри на ЕС на 8 октомври. То означава държавите-членки да споделят с ЕС част от суверенитета си. Сега охраната на границите им е тяхно изключително правомощие. Фронтекс може да им изпрати част от своите ограничени кадри и технически средства, само ако те поискат.