Article_top

Даниел Смилов

И днес новини от предизборната кампания всъщност няма и хрониката би трябвало да спре дотук.

Медийното пространство не търпи вакуум обаче и изисква да бъде насищано с новини, дори когато такива отсъстват. Затова започваме с позиционирането на партиите преди вота на 25 октомври, което е представено нагледно на графиката по-долу:

Използваме тази графика, поради липсата на стандартни социологически сондажи - липса, очебийна в тази кампания. Но и от тази графика се вижда, че въпреки като цяло мирната и направо заспала в позитивността си обстановка, инцидентно хвърчене на перушина не е изключено.

Най-видимият резултат в кампанията на политическа партия ГЕРБ е самият г-н Цветан Цветанов.

Той е видим по няколко пъти на ден, на няколко места в страната, понякога на две места едновременно. Основната интрига тук е дали г-н Цветанов ще успее да бие личното си постижение от местните избори през 2011 г., когато измина 13 000 километра по време на предизборната кампания. Прости сметки показват, че за всеки 13 000 километра, изминати от г-н Цветанов, управлението на ГЕРБ построява по около 150 километра магистрали. Това означава, че за да се сдобием с още 600 км магистрали („Хемус“, „Черно Море“ и пр.), г-н Цветанов трябва да измине астрономическите 52 000 км. Да припомним, че земният екватор е около 40 000 км, от което следва, че г-н Цветанов или трябва да започне да присъства на поне три места в страната едновременно, или да разшири периметъра на обиколките си към Румъния, Сърбия и Македония. А защо не и Турция, след консултации с ДПС, разбира се.  

Един извод, който се налага от кампанията, е, че партийното строителство изпреварва магистралното строителство с години, да не кажем с векове.

Междувременно кампанията за референдума за електронното гласуване не е особено интензивна. Позициите на партиите по този въпрос са представени също на графиката по-горе.

На този фон, модерният политик г-н Борислав Цеков излезе с интересна финансова иновация. Множество регистрирани във Видин инициативни комитети (някои „за“, други „против“ електронното гласуване) взеха по 40 000 лева и от всички медии и медийки в страната ги дадоха на сайта на г-н Цеков. Който изглежда се чете основно от него самия.

Така с над 200 000 лева публични средства г-н Цеков ще може да вземе наистина информирано решение дали да подкрепи електронния вот или не.

В ЦИК би трябвало да отчетат, че същият обществено-значим резултат биха постигнали, ако бяха дали на г-н Цеков монета от пет стотинки, за да хвърли с нея „ези“ или „тура“. Във финансовата схема според прокуратурата и други органи няма престъпление – всичко си е законно. А според някои – самият г-н Цеков най-вече - дори е и морално.

Моралът е относително понятие, ще кажат интернет мъдреците и персонажите от графиката по-горе.

Например, от тази кампания излезе, че е по-морално за политик да е бил сикаджия, тимаджия или Бат Сали, отколкото да е бил осъждан за шофиране в нетрезво състояние.

Българинът - като изключително дисциплиниран шофьор -эизглежда държи повече за реда и закона в движението по пътищата, отколкото по-общо в политиката и икономиката. Или поне ще останете с такова впечатление, ако четете медиите (на г-н Пеевски).

В тази връзка, някои твърдят, че на тези избори ГЕРБ и ДПС играят заедно в над половината от общините в страната. Факти за такова сътрудничество обаче отсъстват. Поне в медиите на г-н Пеевски, които напълно и безрезервно подкрепят ГЕРБ и Борисов (така както подкрепяха преди време и Орешарски).

Реформаторският блок разочарова своите симпатизанти и опоненти с единната си регистрация за местния вот. Заради нея напреженията вътре в блока се сведоха само до няколко общини – Варна, Копривщица и Банско. А ако България не е София, тя е още по-малко Варна или Банско.

Свикналите на препирните вътре в блока се притесниха, че той губи виталност.

За всеобщо успокоение РБ влезе в люта битка с г-н Пеевски, който отдавна води партизанска медийна война срещу дясноцентристката формация. На национално ниво изглежда това са двете политически сили, които спорят за влияние върху политиката и идеологията на настоящото проевропейско правителство.

Венецианската комисия спука един от балоните в конфронтацията между двата лагера.

Оказа се, че конституционните интерпретации на кръга ДПС-Цацаров-Пеевски не се базират на някакво дълбинно познание на конституционализма, а на по-битови съображения.

Венецианската комисия е съставена от едни от най-авторитетните конституционни експерти в Европа и доказа, че не може да бъде заглавичквана с псевдоаргументи. Зелената светлина за конституционната реформа е вече дадена (на принципно-теоретично ниво). Сега остана да видим дали партиите ще си удържат на думата или отново ще влязат в местна и неуместна казуистика.

На крилете на тези добри новини, г-н Радан Кънев направи озадачаващия анонс, че обмисля дали да се кандидатира за президент.

Хубаво е политикът да е винаги с няколко хода напред. Но все пак е редно да е в актуална партия – с ходовете си г-н Кънев рискува да се вкара в имагинерна, още незапочнала игра.

Идеята за общ десен кандидат (с ГЕРБ) на президентските избори не е лоша. Видно е също така наместването на ГЕРБ към ДПС (и обратно), което РБ (и обществото като цяло) има интерес да предотврати. Но преди да се правят заявки за предварителни избори, персонални номинации, би могло да се разговаря с потенциалните партньори – ГЕРБ, Плевнелиев и т. н. – да се чуе тяхното мнение и да се изработи максимално ефективната стратегия. С обявяването на гамбита си г-н Кънев рискува да загуби опции преди партията реално да е започнала. 

И накрая, основната новина вляво е, че професор Михаил Мирчев е кандидатът на БСП за кмет на София. Не г-н Кадиев, както сигурно много избиратели на левицата (особено в основната група над 60 години) все още смятат. За да разсее тази заблуда, професор Мирчев започна да поства хайку статуси във Фейсбук. Нещо, което г-н Кадиев не прави.

Повечето анализатори са категорични, че БСП ще се представи зле на тези избори. Ако това е така, стратегията на АБВ – да бъде „по-автентичното БСП“ – започва да изглежда съмнителна. В крайна сметка, кой би искал да е по-автентичният губещ?

Волен Сидеров също успя да влезе в новините по единствения начин, който му е познат.

Ето как вакуумът се запълва от нищото.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

 

И днес новини от предизборната кампания всъщност няма и хрониката би трябвало да спре дотук.

Медийното пространство не търпи вакуум обаче и изисква да бъде насищано с новини, дори когато такива отсъстват. Затова започваме с позиционирането на партиите преди вота на 25 октомври, което е представено нагледно на графиката по-долу:

Използваме тази графика, поради липсата на стандартни социологически сондажи - липса, очебийна в тази кампания. Но и от тази графика се вижда, че въпреки като цяло мирната и направо заспала в позитивността си обстановка, инцидентно хвърчене на перушина не е изключено.

Най-видимият резултат в кампанията на политическа партия ГЕРБ е самият г-н Цветан Цветанов.

Той е видим по няколко пъти на ден, на няколко места в страната, понякога на две места едновременно. Основната интрига тук е дали г-н Цветанов ще успее да бие личното си постижение от местните избори през 2011 г., когато измина 13 000 километра по време на предизборната кампания. Прости сметки показват, че за всеки 13 000 километра, изминати от г-н Цветанов, управлението на ГЕРБ построява по около 150 километра магистрали. Това означава, че за да се сдобием с още 600 км магистрали („Хемус“, „Черно Море“ и пр.), г-н Цветанов трябва да измине астрономическите 52 000 км. Да припомним, че земният екватор е около 40 000 км, от което следва, че г-н Цветанов или трябва да започне да присъства на поне три места в страната едновременно, или да разшири периметъра на обиколките си към Румъния, Сърбия и Македония. А защо не и Турция, след консултации с ДПС, разбира се.  

Един извод, който се налага от кампанията, е, че партийното строителство изпреварва магистралното строителство с години, да не кажем с векове.

Междувременно кампанията за референдума за електронното гласуване не е особено интензивна. Позициите на партиите по този въпрос са представени също на графиката по-горе.

На този фон, модерният политик г-н Борислав Цеков излезе с интересна финансова иновация. Множество регистрирани във Видин инициативни комитети (някои „за“, други „против“ електронното гласуване) взеха по 40 000 лева и от всички медии и медийки в страната ги дадоха на сайта на г-н Цеков. Който изглежда се чете основно от него самия.

Така с над 200 000 лева публични средства г-н Цеков ще може да вземе наистина информирано решение дали да подкрепи електронния вот или не.

В ЦИК би трябвало да отчетат, че същият обществено-значим резултат биха постигнали, ако бяха дали на г-н Цеков монета от пет стотинки, за да хвърли с нея „ези“ или „тура“. Във финансовата схема според прокуратурата и други органи няма престъпление – всичко си е законно. А според някои – самият г-н Цеков най-вече - дори е и морално.

Моралът е относително понятие, ще кажат интернет мъдреците и персонажите от графиката по-горе.

Например, от тази кампания излезе, че е по-морално за политик да е бил сикаджия, тимаджия или Бат Сали, отколкото да е бил осъждан за шофиране в нетрезво състояние.

Българинът - като изключително дисциплиниран шофьор -эизглежда държи повече за реда и закона в движението по пътищата, отколкото по-общо в политиката и икономиката. Или поне ще останете с такова впечатление, ако четете медиите (на г-н Пеевски).

В тази връзка, някои твърдят, че на тези избори ГЕРБ и ДПС играят заедно в над половината от общините в страната. Факти за такова сътрудничество обаче отсъстват. Поне в медиите на г-н Пеевски, които напълно и безрезервно подкрепят ГЕРБ и Борисов (така както подкрепяха преди време и Орешарски).

Реформаторският блок разочарова своите симпатизанти и опоненти с единната си регистрация за местния вот. Заради нея напреженията вътре в блока се сведоха само до няколко общини – Варна, Копривщица и Банско. А ако България не е София, тя е още по-малко Варна или Банско.

Свикналите на препирните вътре в блока се притесниха, че той губи виталност.

За всеобщо успокоение РБ влезе в люта битка с г-н Пеевски, който отдавна води партизанска медийна война срещу дясноцентристката формация. На национално ниво изглежда това са двете политически сили, които спорят за влияние върху политиката и идеологията на настоящото проевропейско правителство.

Венецианската комисия спука един от балоните в конфронтацията между двата лагера.

Оказа се, че конституционните интерпретации на кръга ДПС-Цацаров-Пеевски не се базират на някакво дълбинно познание на конституционализма, а на по-битови съображения.

Венецианската комисия е съставена от едни от най-авторитетните конституционни експерти в Европа и доказа, че не може да бъде заглавичквана с псевдоаргументи. Зелената светлина за конституционната реформа е вече дадена (на принципно-теоретично ниво). Сега остана да видим дали партиите ще си удържат на думата или отново ще влязат в местна и неуместна казуистика.

На крилете на тези добри новини, г-н Радан Кънев направи озадачаващия анонс, че обмисля дали да се кандидатира за президент.

Хубаво е политикът да е винаги с няколко хода напред. Но все пак е редно да е в актуална партия – с ходовете си г-н Кънев рискува да се вкара в имагинерна, още незапочнала игра.

Идеята за общ десен кандидат (с ГЕРБ) на президентските избори не е лоша. Видно е също така наместването на ГЕРБ към ДПС (и обратно), което РБ (и обществото като цяло) има интерес да предотврати. Но преди да се правят заявки за предварителни избори, персонални номинации, би могло да се разговаря с потенциалните партньори – ГЕРБ, Плевнелиев и т. н. – да се чуе тяхното мнение и да се изработи максимално ефективната стратегия. С обявяването на гамбита си г-н Кънев рискува да загуби опции преди партията реално да е започнала. 

И накрая, основната новина вляво е, че професор Михаил Мирчев е кандидатът на БСП за кмет на София. Не г-н Кадиев, както сигурно много избиратели на левицата (особено в основната група над 60 години) все още смятат. За да разсее тази заблуда, професор Мирчев започна да поства хайку статуси във Фейсбук. Нещо, което г-н Кадиев не прави.

Повечето анализатори са категорични, че БСП ще се представи зле на тези избори. Ако това е така, стратегията на АБВ – да бъде „по-автентичното БСП“ – започва да изглежда съмнителна. В крайна сметка, кой би искал да е по-автентичният губещ?

Волен Сидеров също успя да влезе в новините по единствения начин, който му е познат.

Ето как вакуумът се запълва от нищото.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

info

Апелативният съд: Цветанов е невинен

Прокуратурата изначално сбъркала обвинението срещу бившия вътрешен министър, смятат апелативните съдии.
Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Липсата на сондажи е индикатор за размера на манипулациите. Скоро и в електронен формат.
Анонимен's picture
Анонимен

Елементарно, Смилов

Основна опорна до втръсване точка на статията: ГЕРБ задкулисно работи с ДПС. С тази теза се оневиняват лежерно и всички изцепки на РБ (Радан). Но как иначе, след като статията е поръчана от клуб'а.
Анонимен's picture
Анонимен

Какво ти задкулисно, съвсем открито си е.
Анонимен's picture
Анонимен

Импала

Смешно е когато хора които си изкарват хляба с писане на думи, се опитват да постигнат подредена и логична мисъл. Когато започнат да работят цифри - направо ми става жал за тях. Г-н Смилов често ме кара да страдам.
Анонимен's picture
Анонимен

Стефан

По-голяма простотия не бях чел. Честно.
Анонимен's picture
Анонимен

tibia

На кое Смилов вика графика? България не се развива според прогнозите на либералите и това е факт, който приемам като лично щастие!.......П.П Имам предвид графика без кавички.

DogWoman

Не успях да разбера основната мисъл, освен някаква доза подигравки към Цветанов и завоалирани критики към идеите на Кънев. А ако това е била идеята, то май само са похабени едни байтове.

DogWoman

КлубЗ, поздравления, спестихте 17 хиляди лева на българските данъкоплатци. Браво на Пламена! http://offnews.bg/news/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_18760/%D0%A6%D0%98%D0%9A-%D1%81%D0%BF%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-17-%D1%85%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%A5%D0%B0%D1%88%D1%82%D0%B0%D0%B3-%D0%91%D0%93_573272.html
Анонимен's picture
Анонимен

Шарли ептен

Има ли поне един собственик на сайт, който честно и без има, да каже колко се плаща за подобна бълвоч? За 26 години едни и същи шмекери правят едно и също и добре си живеят + "на хонорар". Докога? Докога ще ни заливат с извратените "размишления" на депресирани сноби, за които да си българин е устойчива травма?
Анонимен's picture
Анонимен

ozzy

Я как наскача ГЕРБерастията под мен /елементарни кози и ептен кучки, нали Стефчо/!!!
Анонимен's picture
Анонимен

???

Смилов? Дъно!
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

На Смилов и Центъра за Либерални Стратегии нищо ли не дадоха!?
Анонимен's picture
Анонимен

е

Те редовно му дават, Смилов не се финансира от небето. Фондация Отворено общество на Сорос тая година му пусна на него поне един грант - от 35 хиляди евро. Всичко си го има в нета. Всеки може да го намери.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Смилов, колкото и да се правиш, че не разбираш, хората / Народът не се интересуват повече от избори, освен ако някой не им плати за гласа им и изкарат доход от това. Изборите си ги правят партиите и Олигархията, нашата и чуждата с компрадорите като Вас, стояща зад "партиите". Те си разпределят гласовете, кой колко и т.н. Ако намерят още някой друг будала да иде доброволно да гласува и ги легитимира още по-добре.
Народът не се интересува вече от избори благодарение на дяснолибералния англосаксонски Капитализъм по американски образец, познат днес още като Неолиберализъм, Либертарианство и Пазарен Фундаментализъм, Обективизъм и Монетаризъм, който въведохте със СДСто преди 26 години.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Ето пример - 13главата Ламя на Борисов има общо има-няма 25% или 1/4 от гласовете на българските избиратели.
За Плевнелиев гласуваха има-няма 25% или 1/4 от българските избиратели и Плевнелиев "победи" в рамките на статистическата грешка.
Хората разбраха, че няма смисъл да гласуват, защото цялата неолиберална фасаднодемократична олигархична система е разделена на независими от Демокрацията/Демоса институции (БНБ, Прокуратура, Съд...) и комисии (ДЕКВР...) , които се доминират от частни бизнесинтереси. Това е резултатът от пазарнофундаменталните реформи на СДСто последните 26 години.
Анонимен's picture
Анонимен

:)

Значи, няма ама абсолютно никакъв проблем да го победите тоя тъп прост и некадърен Борисов на избори. Що не вземете да го направите, вместо да цвилите в общественото пространство колко ниска му била подкрепата?
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

празни мисли на един празен човек
Анонимен's picture
Анонимен

Нема начин

Ах, толкова много глупости не бях чел. Извинете, едно е да клюкариш кой какъв и да пускаш снимки на патици, друго е обаче да си осъждан. В съда. С доста над 1,2 промила. И да, това на хората им е проблем повече от клюките. Щото ако ще говорим за клюки същия тоя кандидат дето е осъждан освен това има хора на Маджо и Дънката в листата си и е публична тайна че парите му идват от там.
Анонимен's picture
Анонимен

Шарли ептен

ozzy, има кучки по характер и кучки по необходимост! Дано през остатъка от живота си си имаш работа само с кучки по характер. Има да виеш, та знае ли се!
Анонимен's picture
Анонимен

НО не и за ГЕРБ - ояли се милиционери не искам

НО не и за ГЕРБ - ояли се милиционери не искам

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията