Решение на Европейския съд за правата на човека пази Гърция от връщане на територията ѝ на нелегални имигранти, които тя пропуска към Западните Балкани и към вътрешността на ЕС,  даде да се разбере днес Европейската комисия. Южната ни съседка се спасява от задължението си да ги приеме, защото според съда няма условия за това.

Днес унгарският министър-председател Виктор Орбан заяви, че хилядите мигранти, които предизвикаха кризи в Сърбия, Хърватия, Словения и в неговата страна, трябва да бъдат върнати в Гърция, където първо са стъпили на европейска територия, за да реши тя молбите им за убежище. Това е изрично изискване на т.нар. Дъблински регламент, който урежда въпросите на миграцията и убежището в ЕС. 

"Работим отблизо с Гърция, за да възстановим Дъблинската система, така че бежанци да могат да бъдат връщани в Гърция", каза говорителката на Комисията Мина Андреева, след като Клуб Z я помоли да коментира искането на Орбан. "След решението на Европейския съд за правата на човека на този етап бежанци не могат да бъдат пращани обратно в Гърция заради лошите условия".

По-рано тази година съдът в Страсбург, който не е институция на ЕС, а на Съвета на Европа, реши, че Гърция поставя търсещите убежище мигранти в унизителни условия и не им дава полагащия им се достъп до правен съвет, представителство и защита.

Андреева припомни заключенията на извънредна среща на върха на ЕС от 23 септември по въпросите на миграцията, които призовават да се създадат необходимите условия за подслоняване на мигранти в Гърция, така че тя да може да приема и тези, които ѝ връщат.  За целта бюджетът на ЕС отдели за тази страна извънредна първоначална помощ от над 30 милиона евро.

Лидерите в ЕС са единодушни, че в сегашната миграционна криза Дъблинският регламент се е оказал негоден, защото би натоварил с непосилно бреме държавите от южната граница на ЕС. Схемите за преразпределяне на общо 160 000 мигранти от тях в други страни от съюза са в разрез с регламента, но са в съответствие с член от Договора на ЕС, който предвижда такива мерки за солидарност в извънредни ситуации.

Комисията подчертава неколкократно, че макар и да е де факто "умрял", Дъблинският регламент е де юре "жив", следователно държавите са длъжни да го спазват.

Сред първите му очевидни нарушители беше Германия, когато канцлерката ѝ Ангела Меркел обяви, че страната ѝ приема близо 80 000 нелегални имигранти, повечето влезли през Гърция и нахлули  през Западните Балкани в Унгария.

Уплашена от последвалия наплив, Германия след това възстанови контрола на границата си с Австрия, мярка извънредна за европейската зона без вътрешен граничен контрол, известна като Шенген. Същите мерки въведоха и други членки на зоната - Австрия, Унгария, Словения.

Орбан беше яростно критикуван, за това че правителството му построи стоманени огради по границите със Сърбия и Хърватия. Той пък предупреди неколкократно колегите си в Европа, че неспазването на собствените ѝ правила за миграцията и убежището поставят в опасност както свободата на движението в ЕС така и самото съществуване на Шенгенската зона.