„Горещата точка“, изобретението на Брюксел против миграционната криза, не работи. ЕС му търси заместител и неговото първо работно наименование е „център за обработка“. Това съобщи днес министърът на миграцията и убежището на Люксембург Жан Аселборн след извънредна среща на вътрешните министри на съюза.

„Горещите точки“ бяха замислени като места в южните гранични държави на ЕС, където специални екипи приемат и разпределят миграционния поток. Те трябва да регистрират пристигналите, да им вземат пръстови отпечатъци, да установят самоличността им и да преценят дали имат право на международна закрила. При положение, че не отговарят на изискванията за нея, горещата точка трябва да ги изпрати под стража до затворените центрове за задържане на мигранти подлежащи на връщане. Проект на Европейската комисия предвиждаше пет такива точки да има Гърция и шест в Италия. Засега от тях работят само две. През тях разпределени за други държави в съюза малко над 100 мигранти, докато в ЕС тази година са влезли над 700 000.

Средно по 5 000 пристигат на ден, а понякога достигат до 10 000, каза Аселборн, чиято страна председателства ЕС в момента.

„Не можем да очакваме една страна като Гърция да посреща по 10 000 души на ден и да поема всички отговорности“, заяви той.

Ето защо вътрешните министри днес са обсъждали освен горещите точки ЕС да създаде по целия миграционен маршрут „центрове за обработка“ с подобни функции.

„Центровете за обработка ще бъдат вътре и вън от ЕС, в Балканските страни, но не в Турция“, каза Аселборн. „Няма да ги има в страните, където има горещи точки“.

Точките бяха ключов елемент в две схеми за преместване на общо 160 000 мигранти от Гърция и Италия в други страни от съюза.