България и Русия постигнаха „голям шлем“ в енергетиката, констатира президентът Георги Първанов след като посрещна руския си колега Владимир Путин през януари 2008 година. Тогава руският вестник „Комерсант“ написа в заглавието си „голям член“. Шест години по-късно вече може сериозно да се спори по въпроса кой е бил по-прав.

„Големия шлем“ представляваше тройната договорка за строителство и на АЕЦ „Белене“, и на газопровода „Южен поток“, и на петролопровода „Бургас-Александруполис“. Тези руски, наричани и международни, проекти трябваше да превърнат България в „енергиен център на Балканите“.

Още тогава отделни гласове казваха, че проектите не са изгодни, че ще струват скъпо на данъкоплатците и че с нищо няма да направят страната по-независима енергийно от Москва. Ама кой да слуша. Икономически и политически лобисти се грижеха еуфорията да обзема властта и медиите, а народът да слуша ефимерни обещания за работни места и сполука. Ядец!

Първи отпадна по трасето „Бургас-Александруполис“. Протестите на хората от бургаския регион дадоха основание на правителството още през 2010 г. да обяви, че спира проекта, а три години по-късно и парламентът потвърди края на тази част от шлема.

После дойде „Белене“. Оттеглянето на стратегическия инвеститор в лицето на германския концерн RWE не беше достатъчно да притесни ядрените лобисти. „Ще строим АЕЦ“ стана новото „Ще строим завод“. Ама колко ще струва, ама безопасно ли е, ама къде ще отиват ядрените отпадъци... Тези въпроси бяха заглушавани от еуфорията „Ще строим“, която за определен кръг от хора означаваше „Ще усвояваме“.

И тази част от шлема пропадна, когато вече не можеше да бъде скрито, че единственият шанс на мегапроекта да просъществува, е сметката да бъде платена от българските данъкоплатци. По това време обаче в портфейла им вече не бе останало почти нищо. През 2012 г. правителството и парламентът взеха решение за спиране на проекта, което бе потвърдено от Народното събрание и след неуспешния референдум от началото на 2013 г.

Един „Южен поток“ му остана на шлема. Ама нещо там не отговарял на правилата на Европейския съюз. Нищо, ще се правим на ударени. Ама нещо май хептен не отговаря на правилата на ЕС. Нищо, ще променим закона и ще извадим част от България от Европа и така ще ги преметнем...

Ако Путин беше забавил още малко осъществяването на плановете си за анексиране на територии от бившия Съветски съюз, тръбата можеше и да бъде построена. След последните развития обаче Европейският съюз е твърдо решен да спре този проект, който дава на Русия още един инструмент за натиск над половината континент.

Е, ще се дърпат част от нашите управляващи. Ще се опитват хем да го играят европейци, хем да не разсърдят политическите си спонсори от Москва, но това е до време.

Затова днес е добър повод да пролеем по една сълза за Големия шлем, който очевидно се е запътил към историята. Да си спомним и за това кои политици ни убеждаваха колко невероятно страхотно е да си построим шлема и кои още от началото казваха, че това е скъпоструваща илюзия.

А като си спомним и за няколкото милиарда държавни (т.е. наши) пари, които са отишли на вятъра по трите проекта, усещането за правотата на руския вестник става все по-натрапчиво.