Article_top

Ан Епълбаум

В понеделник два турски Ф-16 свалиха руски самолет, който минал през турското въздушно пространство. На теория това събитие може да има множество интрепретации. В зависимост от гледната точка то може да бъде описано като акт на самозащита от страна на Турция, член на НАТО или като акт на агресия. Но за Владимир Путин и неговата клика от медии, само един въпрос има значение: Към кой от наративите да се впише историята?

Съзнавам, че това звучи като много литературен и дори претенциозен начин да се опишат руските комуникационни стратегии.

Но проследете руските медии през който и да е времеви период и скоро ще започнете да виждате модели в начина, по който се поднасят новините. Нещата никога не "се случват". Всяко събитие е част от по-голяма история, обикновено конспиративна теория.

Русия, или по-скоро заговорът да тя бъде унищожена, винаги стои в центъра на историята. Вплитат се елементи от действителността, но изкривени от виртуалната реалност, за да се намести случилото се в общия сюжет.

През последните години наблюдавахме редица версии на този процес. Известно е, че демонстрациите на Евромайдана в Украйна през 2014 г. многократно бяха интерпретирани от Кремъл като възраждане на нацизма, вдъхновен и подкрепен от НАТО.  Руският външен министър наруга Германия, че поддържа "кафява революция".  Патриотично развлекателно тв предаване представи въображаеми битки между руски групи колоездачи и "украйнските фашисти",  които носеха свастики или символи на НАТО. Пропагандата продължи дори и когато на власт дойдоха центристи и крайнодесните бяха изключени от по-сериозно участие и влияние във властта, и дори когато НАТО не се включи с военна помощ в Украйна.

По време на руските бомбардировки на Сирия, Путин избра нов наратив. По време на сесията на Общото събрание на ООН през септември, той призова за създаването на антитерористична коалиция, подобна на антихитлеровата коалиция, която може да "обедини широка палитра от сили, които са решени да се противопоставят на онези, които подобно на нацистите сеят зло и омраза в човечеството". Този път враговете вече не бяха украйнците, а терористите. Антинатовското говорене беше намалено. Патриотичните новинарски емисии по телевизиите показваха успешни удари срещу терористични клетки. Тази пропаганда продължи дори и когато се разбра, че руснаците бомбардират опонентите на сирийския диктатор Башар Асад повече, отколкото "Даеш".

Руските медии не се освобождават от предишните си обсесии, разбира се. Вместо това, те свързват отделните точки. Руската държавна телевизия съобщи, че Украйна е "доставчик на оръжия за "Даеш". Междувременно тв каналът на руското военно министерство обяви, че бойци на "Даеш" вече се тренират в Украйна. Изглежда възможно, поне за известно време, двете вражески сили да бъдат атакувани едновременно.

Но сега Турция вкара ново ниво на сложност. Дали свалянето на самолета е част от "агресията срещу Русия", която идва от нацистите-НАТО? Ако е така, изисква ли това Русия да отговори на НАТО? Дали е част от терористичния заговор срещу Русия? Това обаче изглежда малко странно, като се има предвид, че Турция твърди, че се бори с тероризма. 

 За момента Русия избра втория вариант. НАТО е оставена настрана. Турция е "фалшив приятел" и "съюзник на терористите", който ни е "забил нож в гърба", както обяви Путин. "Турците спасяват "Даеш", каза един експерт по руската държавна телевизия.

Като се има предвид другият вариант, това са добри новини: означава, че е малко вероятно Русия да отговори на турците чрез военна сила и да въвлече НАТО в по-голям конфликт. Означава, че Путин все още се надява да бъде част от по-голяма коалиция за Сирия, или че все още иска роля в дипломатически усилия на Запада, които могат да доведат до мир. В крайна сметка той се нуждае от доказателство за друга от своите истории - че е върнал статута на суперсила на Русия и нейното международно влияние.

Това обаче не означава край на историята. Какво ще стане, ако има още руски загуби, или друг самолет бъде свален?

Какво ще стане, ако войната в Сирия тръгне на зле или стане непопулярна в Русия?

Тогава Кремъл ще има нужда от обяснение за провалите си и тогава говоренето пак ще се смени. Тогава НАТО отново може да се окаже идеалният злодей. Единственият въпрос е дали отговорът на Русия ще бъде във виртуалната реалност или в реалния живот.

Ан Епълбаум е носител на наградата "Пулицър". Най-новата й книга е "Желязната завеса: Смачкването на Източна Европа, 1944-1956.  Коментарът й е публикуван в The Slate.

 
Снимка ЕПА/БГНЕС

В понеделник два турски Ф-16 свалиха руски самолет, който минал през турското въздушно пространство. На теория това събитие може да има множество интрепретации. В зависимост от гледната точка то може да бъде описано като акт на самозащита от страна на Турция, член на НАТО или като акт на агресия. Но за Владимир Путин и неговата клика от медии, само един въпрос има значение: Към кой от наративите да се впише историята?

Съзнавам, че това звучи като много литературен и дори претенциозен начин да се опишат руските комуникационни стратегии.

Но проследете руските медии през който и да е времеви период и скоро ще започнете да виждате модели в начина, по който се поднасят новините. Нещата никога не "се случват". Всяко събитие е част от по-голяма история, обикновено конспиративна теория.

Русия, или по-скоро заговорът да тя бъде унищожена, винаги стои в центъра на историята. Вплитат се елементи от действителността, но изкривени от виртуалната реалност, за да се намести случилото се в общия сюжет.

През последните години наблюдавахме редица версии на този процес. Известно е, че демонстрациите на Евромайдана в Украйна през 2014 г. многократно бяха интерпретирани от Кремъл като възраждане на нацизма, вдъхновен и подкрепен от НАТО.  Руският външен министър наруга Германия, че поддържа "кафява революция".  Патриотично развлекателно тв предаване представи въображаеми битки между руски групи колоездачи и "украйнските фашисти",  които носеха свастики или символи на НАТО. Пропагандата продължи дори и когато на власт дойдоха центристи и крайнодесните бяха изключени от по-сериозно участие и влияние във властта, и дори когато НАТО не се включи с военна помощ в Украйна.

По време на руските бомбардировки на Сирия, Путин избра нов наратив. По време на сесията на Общото събрание на ООН през септември, той призова за създаването на антитерористична коалиция, подобна на антихитлеровата коалиция, която може да "обедини широка палитра от сили, които са решени да се противопоставят на онези, които подобно на нацистите сеят зло и омраза в човечеството". Този път враговете вече не бяха украйнците, а терористите. Антинатовското говорене беше намалено. Патриотичните новинарски емисии по телевизиите показваха успешни удари срещу терористични клетки. Тази пропаганда продължи дори и когато се разбра, че руснаците бомбардират опонентите на сирийския диктатор Башар Асад повече, отколкото "Даеш".

Руските медии не се освобождават от предишните си обсесии, разбира се. Вместо това, те свързват отделните точки. Руската държавна телевизия съобщи, че Украйна е "доставчик на оръжия за "Даеш". Междувременно тв каналът на руското военно министерство обяви, че бойци на "Даеш" вече се тренират в Украйна. Изглежда възможно, поне за известно време, двете вражески сили да бъдат атакувани едновременно.

Но сега Турция вкара ново ниво на сложност. Дали свалянето на самолета е част от "агресията срещу Русия", която идва от нацистите-НАТО? Ако е така, изисква ли това Русия да отговори на НАТО? Дали е част от терористичния заговор срещу Русия? Това обаче изглежда малко странно, като се има предвид, че Турция твърди, че се бори с тероризма. 

 За момента Русия избра втория вариант. НАТО е оставена настрана. Турция е "фалшив приятел" и "съюзник на терористите", който ни е "забил нож в гърба", както обяви Путин. "Турците спасяват "Даеш", каза един експерт по руската държавна телевизия.

Като се има предвид другият вариант, това са добри новини: означава, че е малко вероятно Русия да отговори на турците чрез военна сила и да въвлече НАТО в по-голям конфликт. Означава, че Путин все още се надява да бъде част от по-голяма коалиция за Сирия, или че все още иска роля в дипломатически усилия на Запада, които могат да доведат до мир. В крайна сметка той се нуждае от доказателство за друга от своите истории - че е върнал статута на суперсила на Русия и нейното международно влияние.

Това обаче не означава край на историята. Какво ще стане, ако има още руски загуби, или друг самолет бъде свален?

Какво ще стане, ако войната в Сирия тръгне на зле или стане непопулярна в Русия?

Тогава Кремъл ще има нужда от обяснение за провалите си и тогава говоренето пак ще се смени. Тогава НАТО отново може да се окаже идеалният злодей. Единственият въпрос е дали отговорът на Русия ще бъде във виртуалната реалност или в реалния живот.

Ан Епълбаум е носител на наградата "Пулицър". Най-новата й книга е "Желязната завеса: Смачкването на Източна Европа, 1944-1956.  Коментарът й е публикуван в The Slate.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Наративите на Апълбаум в лош превод ми липсваха, честно.
Анонимен's picture
Анонимен

Иди на зъболекар за развлечение.
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Като ти липсваха да не вземеш да отслабнеш и физически, защото умствено вече си отслабнал.
Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Цветан нещо го е заболяло дупето.
Анонимен's picture
Анонимен

Сия

Банални истини, накъдрени в разнопосочни наративи. Да перифразираме Бърнард Шо(у)- Ан Епълбаум е написала този коментар. Защо?
Анонимен's picture
Анонимен

Иванка

Клуб Z,ако претендира за обективен анализ на събитията, трябва да публикува и:

http://strogosekretno.com/index.php?p=newsroom&nid=2776
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Руската пропаганда вече се кнкурира със севернокорейската. Проблемът е единствено, че тези, към които е отправена, не пасат трева и не ядат корени, както горките поданици на поредния дебил от династията Кимовци.
Анонимен's picture
Анонимен

Зомбистан.....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията