Европейският съюз и Турция си дават среща на върха в Брюксел днес, за да доизковат сделка, която трябва да държи милионите сирийски и иракски бежанци в южната ни съседка срещу финансиране и политически компромиси от страна на Европа.

Европейската комисия сложи на масата 3 милиарда евро безвъзмедна финансова помощ за Турция и готовност да ускори нейните вече десетгодишни преговори за членство и либерализацията на визовия режим за турски граждани в неговите страни-членки.

Парите трябва да послужат за създаване на заетост на над 2 милиона сирийски и иракски бежанци в Турция и за тяхната социална интеграция. Анкара твърди, че харчи за тях годишно по 7 милиарда долара.

В замяна Европа иска турските власти да спрат сегашната масова нелегална миграция към Гърция и към България, да охранява по-добре границите си и да приема обратно мигрантите, които нямат право на международна закрила.

Според чернова на заключителния документ на срещата, ако Турция удържи ангажиментите си визите за нейните граждани в ЕС ще отпаднат през октомври догодина, а през декември ще бъде отворена нова глава от преговорите ѝ за членство  а в първото тримесечие на 2016 година ще са готови за отваряне нови глави. Документът посочва, че 3-те милиарда евро са "първоначално" финансиране.

"Двете страни се споразумяха незабавно да усилят активното си сътрудничество за мигрантите, които не се нуждаят от международна закрила, като предотвратяват (тяхното) пътуване до Турция и до ЕС, осигуряват прилагането на разпоредбите за реадмисия и бързо връщат мигрантите, които не се нуждаят от международна закрила, в  техните страни на произход", се  казва още в черновата.

Преговорите се развиват на фона на обтегнати отношения между Русия от една страна и НАТО и Турция от друга заради свалянето на руски бомбардировач на турско сирийската граница. В същото време втората сила в ЕС, Франция, полага усилия да включи Русия в широка международна военна коалиция срещу "Даеш" в Сирия.

Сделката е атакуема също морално и политически като очевиден компромис на ЕС със собствените му принципи. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е обект на нарастващи критики за авторитаризъм, потъпкване не свободата на медиите, на човешките и малцинствените права, върховенството на закона и за възобновяване на конфронтацията с 16-милионното кюрдско малцинство на страната.

Властите на практика национализираха и отстраниха ръководството на една от големите медийни групи в Турция - "Коза Ипек Холдинг" - след което арестуваха главния редактор и шефа на анкарското бюро на всекидневника "Хюриет" по обвинения в подпомагане на терористи заради разкрития на изданието как турските служби снабдяват с оръжие въоръжени групировки в Сирия.

По-рано този месец Европейската комисия критикува Турция в ежегодния си пакет доклади за напредъка на страните от процеса на разширяване. Правилата на присъединителните преговори изискват Турция да покрие набор от показатели и 28-те държави членки единодушно да се съгласят, за да може тя да отвори нови преговорни глави, както иска Анкара.

Срещата започва при драконовски мерки за сигурност в белгийската столица след атентатите в Париж на 13 ноември. Разследващите смятат, че поне двама от техните извършители, които Франция и Белгия издирваха за тероризъм, са влезли в ЕС нелегално от Турция през Гърция с фалшиви документи. Белгия в момента е в предпоследно ниво на тревога за възможни терористични нападения. Въоръжени до зъби войници и полицаи патрулират по улиците. Забранени са всички масови прояви.