БЕРЛИН – “Като че ли много глави от Евангелието са писани за мен. Там се говори за срам и че осъзнатият срам е милост. Когато някой познае Божието милосърдие, той се срамува от самия себе си, от сторения грях. Въпреки историята ни, изпълнена с нищета и грях, Бог ни остава верен, той ни чува. Така аз го разбирам.”

Това пише папа Франциск в книгата си “Името на Бог е милосърдие”, която на 12 януари излиза на германския книжен пазар. Немски медии днес публикуват откъси от едно поучително четиво. В книгата си Светият отец признава, че не бил по-различен от другите, той също имал грехове. Спасение може да се намери единствено в покаянието Бог ще ни чуе и ще ни прости. Грешен е онзи, който прикрива греховете си.

Предлагаме ви откъси от книгата “Името на Бог е милосърдие”:

“Нямам спомени от ранното ми детство, но имам такива от юношеството си. Често мисля за падре Карлос Дуарте Ибара, изповедника в нашата църква, когото посетих на 21 септември 1953 г., денят, в който църквата почита апостол Матей. Тогава бях на 17 години. Когато се изповядвах, наистина почувствах Божието милосърдие. Този проповедник беше от Кориентес, но беше пристигнал в Буенос Айрес, за да се лекува от левкемия.

Почина на следващата година. Още си спомням колко изоставен се почувствах, когато се върнах у дома след поклонението и погребението. Тази вечер, скрит в стаята си, пролях много сълзи. Защо? Защото бях загубил човек, който ме накара да почувствам Божието милосърдие.”

(…)

“Папата е човек, който се нуждае от Божието милосърдие. В това бях убеден и когато говорех със затворници в Палмасола, Боливия. Говорих пред много мъже и жени, които ме слушаха с много топлина в сърцата си. Припомних им, че дори Свети Петър и Свети Павел са били хвърлени в затвор. Имам специално отношение към хора, които лежат и са лишени от свобода. Винаги съм се чувствал близо до тях и то точно защото съзнавам, че и аз съм грешник. Винаги, когато прекрачвам прага на затвор, ме връхлита мисълта: “Защо те, а не аз? Би трябвало аз да съм тук, би било заслужено. Връхлетялото ги би могло и мен да връхлети.” Не се чувствам по-добър човек от тези, които са срещу мен. Така си казвам: “Защо той, а не аз?” Знам, че мнозина няма да ми повярват и ще го приемат като невъзможно, но аз се утешавам със Свети Петър. Той дори се отрече от Христос и въпреки това беше богоизбран.”

(...)

“Църквата осъжда греха, като изрича истината: “Това е грях”. Същевременно тя взима в прегръдката си грешника, който се е признал за такъв. Тя се приближава към него и му говори за безграничното Божие милосърдие. Исус прости дори на онези, които го разпнаха на кръста и го унизиха. Трябва да се върнем към Евангелието. Там се говори не само за покаяние и опрощение, а и за празника, когато синът Божий ще се завърне.”

(...)

"Църквата не е създадена, за да съди, а за да направи възможен досега с изначалната любов, която е Божието милосърдие. Непрестанно повтарям – за да стане това, е нужно да се излезе от храма и хората да се търсят там, където те живеят, страдат и се надяват. Такава църква аз наричам «полеви лазарет». Църквата не е съградена сграда от бетон, в която има всичко и отиваш в нея да излекуват раните ти. Църквата е като «Бърза помощ», която трябва да е там, където хората се нуждаят от спешно лечение и спасение. На такова бойно поле не се правят изследвания, това е спешна помощ. Надявам се, че през настоящата свята година църквата ще покаже истинския си облик – една църква, която преоткрива самата себе си и показва майчино състрадание. Тя ще протегне ръка на безбройните «ранени», които се нуждаят църквата да ги чуе, да ги разбере, да ги опрости и да ги дари с любов."

(...)

“Да си корумпиран означава, че грехът не е осъзнат като такъв и това не ни потиска.  Корупцията се превръща в система, в нормално душевно състояние, в начин на живот. Ние преставаме да усещаме, че се нуждаем от опрощение и милосърдие, а приемаме поведението си като оправдано. Исус казва: “Дори когато твой брат те обижда седем пъти дневно и седем пъти дойде при теб, за да те моли да му простиш, прости му.” Покаялият се грешник, който е слаб и все се поддава на греха, нему винаги ще е простено, когато прозре, че му е нужно състрадание. Ако обаче някой е корумпиран от греха, то той не съжалява. Той продължава да върши грехове и се държи така, като че ли е християнин. Това е двойнствен живот. Който е корумпиран, той не се чувства унизен. Той не вярва, че му е нужна помощ. Който е допуснал грехът да го корумпира, той не признава кое го е поробило. Той маскира порока си под булото на добро възпитание и прави всичко възможно да запази тази илюзия.”