Удивителна е упоритостта, с която повечето политици четат докладите на Европейската комисия, както Дяволът чете Евангелието. Сред множеството безмилостни критики те успяват да видят само дипломатичните „похвали“, като „има политическа воля, но...“, „малък напредък, обаче...“ и др. И с това да изчерпат своето внимание към станалите им вече досадни доклади.

Но през годините стана пределно ясно, че нито има политическа воля, нито можем да се похвалим с кой знае какъв напредък в реформирането на прогнилата правораздавателна система. Която раздава всичко друго, но не и правосъдие.

Така се получава и с последния доклад на ЕК. В отговор на множеството обективни критики, мнозинството в парламента видя един изход – оставка на ВСС и обещание за бързо приемане на няколко закона. Това е ефектно, но не е ефективно.

Няма никакво съмнение, че този ВСС е компрометиран и от него може да се очаква само саботаж, но не и реформа.

Но смяната му сама по себе си не е достатъчна. Колко състава на ВСС смени модела ‪#‎КОЙ‬ през последните години? Вероятността следващият ВСС да е по-лош и от сегашния е огромна. Защото новите членове ще бъдат избрани от същото мнозинство на ГЕРБ, ДПС и АБВ (а може би и БСП), което “опраска” съдебната реформа и бетонира същия ВСС, чиято оставка иска днес.

Всъщност КОЙ иска оставката на ВСС и защо едва днес? Защо преди една година единствено Реформаторският блок искаше оставката на ВСС, а всички останалите парламентарни сили – не? Защото за тези 12 месеца послушните на модела КОЙ висши магистрати във ВСС изпълниха конспиративната си задача – да спънат всеобхватната съдебна реформа и да бламират правосъдния министър. Сега, когато резултатът е констатиран в доклада на Европейската комисия, КОЙ бърза да посочи виновните и да отклони от себе си лъча на прожекторите. Обявяват членовете на ВСС за дискредитирани и бързат да ги сменят със “свежи” лица. Естествено пак от обръчите на КОЙ.

Трябва радикално да се сменят правилата на избор и да се даде пълната власт на гилдиите да решават кой да ги представлява в най-висшия кадрови орган на съдебната власт. Защото, ако има някакъв светъл лъч в този ВСС, това са точно избраните от съдиите негови членове. А не пратените от парламента „гнили ябълки“.

ЕК, за разлика от политическото мнозинство у нас, разбира това. И за пръв път ясно посочва кои трябва да бъдат подкрепени в този сблъсък – съдиите, които не мълчат, а се осмеляват открито да отстояват своето мнение, да протестират срещу безобразията и имитацията на реформа и стоически понасят цялата кална медийна лавина, която се изсипва върху тях.

Точно за тях мнозинството мълчи. Защото няма намерение да променя системата, която го обслужва така добре. А само да смени лицата, които вече са неудобни в ролята на параван на задкулисието.

Неслучайно мнозинството подминава с мълчание и други критики на ЕК – за скандалите в съдебната система и за нуждата от дълбока реформа на прокуратурата. За много обикновени граждани скандалните разговори между две доскоро висшестоящи съдийки са твърде отвлечена и непонятна тема. Но именно там е събрана еманацията на порочните практики в съдебната система – търговия с влияние, задкулисно решаване на дела, намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната. И ако гнездото от оси не бъде разтурено, нито един български гражданин не може да бъде сигурен, че ще получи справедливост от съда. Независимо дали са се опитали да му откраднат фирмата, дали спори с роднини за подялба на имот или , не дай Боже, са убили или осакатили негов близък. Всекидневните улични протести около съдебните зали, които заплашват скоро да прераснат в улично правораздаване, само доказват, че търпението не само на ЕК, но и на българските граждани е изчерпано. И никаква имитация на реформа няма да ги задоволи. Ако мнозинството в парламента не разбира това, толкова по-зле за него.

Коментарът на Гроздан Караджов е от фейсбук. Подзаглавието е на Клуб Z.