Покрай опасенията, че Гърция не смогва да контролира границите си, някои страни от ЕС говорят за суспендирането на Шенгенската зона за свободно пътуване и налагане на контрол по вътрешните граници.

Шенген е само един елемент от законовата рамка, който съставлява сърцевината на свободното движение на хора и има много малко общо с политиката на Съюза за даване на убежище. Но решението трябва да бъде прието с разбиране заедно с отправения по същото време призив за засилване на охраната на границата със Северна Гърция на това, което ние, гърците, наричаме Бивша югославска република Македония, както и това, че има политически натиск в някои страни членки да се реагира остро срещу неконтролираната миграция.

Сега се отправят призиви Гърция да бъде изолирана от останалата част на ЕС. Причините за риториката изглеждат ясни. За някои лидери от ЕС е изгодно да представят Гърция като злодея на бежанската криза. Те на практика предлагат да бъде изместена външната граница на ЕС на север и Гърция да бъде отклонена или върната обратно, сякаш самата тя е нежелан кораб, натъпкан с бежанци.

Популисткото послание, отправяно от определени политици, е, че там има някои лоши хора, а тук има добри хора, и че добрите лидери ще задържат лошите хора навън, но гърците няма. Това се твърди въпреки че някои негови аспекти противоречат на законите на ЕС. Да не говорим, че то няма да има желания ефект. Затварянето на една граница няма да помогне много за спиране на притока от мигранти. Те просто ще се прехвърлят на други пътища.

Критиците на Гърция обаче са прави за някои неща. През последната година правителството на СИРИЗА показа изключителна некомпетентност в борбата с бежанската криза. Преди Алексис Ципрас да вземе властта властите правеха разлика между търсещите убежище, да речем от Сирия, и икономическите мигранти от други страни. Всеки бе регистриран и му снемаха пръстови отпечатъци в съответствие законите на ЕС. Тези, които бяха определеляни като икономически мигранти, а не като истински бежанци, бяха задържани или пускани под гаранция с перспективата да бъдат депортирани.

Когато СИРИЗА дойде на власт миналата година, тази система бе замразена. Партията отказа да прави разлика между бежанците и икономическите мигранти по принцип. Системата за регистрация се срина и така нерегистрираните мигранти нямаха причина да се страхуват от депортиране, което означаваше, че все повече от тях преминаваха в Гърция на път за Северна Европа. Докато Гърция им предоставяше нещо като безопасен коридор, там влязоха доста повече мигранти от България, която има сухопътна граница и с Турция, но която е доста по-строга към мигрантите. Отговорът на СИРИЗА на миграционната криза не бе по-добър от нейното управление на икономиката.

Но предложеният от ЕС отговор на некомпетентността на правителството на Ципрас е драконовски и дълбоко несправедлив. Първо, защото нарасналият брой мигранти не е резултат само от действията на Гърция. Той е резултат и на публичното изявление на г-жа Меркел от август 2015 г., че бежанците са добре дошли в Германия. След това изявление броят на сирийските бежанци намаля в Ливан и се увеличи в Турция, след като те тръгнаха към вероятно погрешно приетата за отворена врата на Германия.

Второ, правителството на СИРИЗА започна да работи за изпълнение на европейските си задължения. То се съгласи да сътрудничи с Фронтекс - агенцията на ЕС за охрана на границите, и да използва еврофондовете за справяне с проблема. Встъпи в длъжност нов, непартиен министър по въпросите на имиграцията. Както бе договорено, построени бяха 4 нови центъра за приемане на бежанци. Отново започна да се извършва регистрация. Така че критиките, че Гърция не прави достатъчно, вече не са верни.

Същевременно Гърция ще бъде оставена да се справи сама с реалния проблем, че запечатването на границите ще доведе до това, че стотици хиляди хора, тръгнали към Северна Европа, внезапно ще останат там в капан. Властите, вече омаломощени и неспособни да се справят, ще бъдат оставени да носят отговорност за осигуряването на храна, подслон и медицинско обслужване за всички тези хора. В страна, която все още страда след 6 години икономии, където болниците и социалните услуги са във фаза на разпад, почти сигурен резултат ще бъдат политическият и социалният хаос.

Ако бъде взето прибързано решение за изхвърляне на Гърция, за втори път през последните 6 години тя ще бъде превърната в изкупителна жертва от политиците популисти в Северна Европа. През 2010 г- ЕС отхвърли плана на Международния валутен фонд (МВФ) за великодушно отписване на неизплатимия гръцки дълг, за да даде спасителни пакети за некомпетентните германски, холандски и германски банки, които чрез безотговорно раздаване на заеми - с благословията на Европейската централна банка (ЕЦБ) - ги докара до ръба на фалита. Цялата сметка на нескопосаната политика на еврозоната бе поднесена на гръцкия народ и, ако те не успеят да я плаят - на всички европейски данъкоплатци.

Някои европейски политици искат пак да накарат гърците да платят цялата цена на кризата, за която имат принос, но той е малък.

Все пак европейски лидери като г-жа Меркел се съпротивляват на популистката стратегия. Те правилно говорят за световна криза, която може да има колективно разрешение в дългосрочен план само чрез съществуващите законови рамки и чрез всестранно сътрудничество. Планът на ЕС предвижда да се работи заедно, за да бъде направена разлика между истинските бежанци и икономическите мигранти, да бъдат направени съответните центрове за приемане, да бъдат изработени квоти за бежанците, да бъде убедена Турция да сътрудничи, да бъде засилена охраната на външните граници и  да се работи за мирен план за Сирия. Няма по-добро и по-лесно решение.

Ще постъпи ли този път ЕС правилно? Никой вече не може да бъде сигурен. Слабата заинтересованост и популизмът са навсякъде. Но предвид степента на кризата бъдещето на ЕС зависи от нея.

-----

Авторът е гръцки преподавател по право в британския колеж "Мансфийлд" в Оксфорд. Препечатваме коментара му от в. "Дейли телеграф".