ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ

Очите на един цар светнаха в мрака на българското безкултурие и вкараха България в световните новини. Вярно – в класацията за най-нелепи паметници, но все пак арт класация. Чудесно, но недостатъчно, дори и ако добавим новия трилампов видински образец. С четири светодиода няма как да превърнем Тъмна Индия в Шан-з-Елизе – най-много да да привлечем внимание за 3-4 дни – не повече.

В Скопие има паметник, който освен че свети като слънце, пръска вода, прави мъгла и е заобиколен от 8 лъва, които на равни интервали плюят по него! Как ще стигнем македонците? Че и задминем дори? Ето как:

Ще си направим един гигантски паметник на робството – по света е пълно с паметници, посветени на победи, завоевания и открития, но само у нас ще има паметник на робството. Ще оставим подробностите на скулптора, но задължително трябва да има бичове, ятагани и вериги – поне три синджира. Монументът, който може да се казва „500 години робство не стигат“, освен това ще свети – може би с ултравиолетова светлина, и ще се върти – за да се вижда от всички страни, без да се налага населението от околните села, градове и държави да го обикаля, за да го разгледа. Не знам как още никой не се е сетил.

Ако се чудите какво ще пее, най-добре е отново да се допитаме до народа. Той има вкус, идете по местата, където се събира най-много народ, и ще се убедите.

Това обаче, с което ще ударим македонците в земята, е фонтанът – по-голям от техния, не с обикновени лъвове, а с ранени лъвове, пантери и тигри, които повръщат и плюят кръв. В краен случай може да се ползва и вода, оцветена в червено, но истинската кръв е за предпочитане. Всеки патриот с радост ще пролее кръвта си за „500 години робство не стигат“.

Монументът трябва да бъде разположен в центъра на езеро от кръв, събрана чрез дарения и третирана с препарати против съсирване, за да блика от 500 шадравана, подредени като обърнат полумесец. В паузите между песните да хвърлят гейзери от кръв до небето на фона на отчаяни женски и детски български писъци, прекъсвани от мъжки закани и псувни на турски.

Никой не бива да се съмнява, че когато гигантската кърваво-синджиреста феерия се завърти и засвятка, хилядите чужденци, пристигнали за откриването, ще изпоприпадат от патриотично съчувствие. А докато останалият свят плаче пред телевизора, в Скопие народът ще събори всички статуи, ще изравни площада и ще направи митинг за присъединяване към България.

Междувременно от този паметник и българските историци ще научат по-добре историята ни, така че каквито и научни доказателства да се появяват занапред, повече на никой и през ум да не му минава да променя учебниците. За да не се повтори объркването с комунизма, който 45 години беше много добър, а после изведнъж стана лош. Е, затова ли ходихме на училище?

Повече така не може, традициите трябва да се уважават. Робството (и комунизмът, заедно с всеобщото равенство) са традиционни ценности на българския народ и никой няма право да го лишава от тях.

Площад "Славейков"