МАТЮ КАРНИТШНИГ*

Да се пазариш на типичен турски базар не се препоръчва на лаици. Европейският съюз научи този урок по трудния начин, след като разбра, че внимателно изработеното споразумение за бежанците, което вярваше, че е „продал” на турските лидери преди срещата ЕС-Турция в понеделник, се оказа малко повече от основа за същински преговори.

Турция отправи контрапредложение, което преди 6 месеца щеше да накара преговарящите европейски лидери да станат от масата и да си тръгнат. От европейска гледна точка, предложението на Анкара прилича повече на бележка за искан подкуп – допълнителни 3 милиарда евро помощи за справянето с мигрантска криза към вече договорените през ноември други 3 милиарда, пълна либерализация на визовия режим за турски граждани в ЕС до юни, ускоряване на процеса по приемане на страната в съюза, наред с обещанието за реадмисия в ЕС на много от сирийските бежанци, които се намират на територията на Турция.

Посланието на Анкара е ясно – имате нужда от нас, повече отколкото ние от вас. Европа не просто обмисля турското предложение, а най-вероятно ще приеме повечето, ако не всички аспекти от него. Това е доказателство за отчаяната нужда на Съюза и най-големия му член Германия бежанският поток да бъде ограничен и това да е края на кризата, поставила под съмнение вътрешната солидарност в ЕС, както никога преди. В малките часове на вторник, Ангела Меркел, която смята споразумение с Турция за единствения начин за разрешаване на ситуацията, се опита да убеди колегите си да приемат рамката. В крайна сметка, те се съгласиха да отложат решението до следващото редовно заседание на Европейският съвет идущата седмица. Някои хора на масата за преговори обаче се притесняват, че приемането на турските условия ще е опасен прецедент.

Той показва, че демократичните принципи на ЕС могат да бъдат обект на пазарлъци. Ако Анкара получи исканото от нея, докато президентът Реджеп Ердоган все повече затяга хватката си и превръща Турция в нещо, което много хора виждат като диктатура, това ще нанесе непоправими поражения на авторитета на Европейският съюз, смятат критиците. От друга страна, крахът на европейската система на отворени граници и изчезването на общественото доверие в институциите й може да е дори по-лошо. В изказването си след срещата, Меркел подчерта, че заради войната в Сирия и „геостратегическата” ситуация, сделката с Турция е от „абсолютен интерес на Европа”. Да убеди в това останалата част от ЕС няма да е лесно. Миналия петък турските власти завзеха контрола над най-големият вестник в страната, „Заман”, като разпръснаха със сълзотворен газ протестиращите пред редакцията му. Подобни действия обикновено биха довели до остра реакция на Брюксел. Сухият официален коментар на Европа след срещата: „Ръководителите на страните в ЕС също така обсъдиха с турският премиер ситуацията с медиите в Турция.”

Вместо да наложи санкции, Европейският съюз обмисля да ускори приемането на Турция в организацията. Този процес, който се отлага от години, обикновено изисква страната-кандидат да отговаря на основни стандарти – от независимостта на съдебната система до свободата на словото. Приемането на исканията ЕС да отвори дискусиите по 5 ключови сфери, нужни за приемането на страната в съюза, ще принудят организацията да игнорира незачитането на човешките права в Турция, натиска върху медиите и манипулациите в съдебната система. Иронията е, че Ердоган надали има голямо желание да се присъединява към ЕС. Членството не е съвместимо с авторитарния му стил. От друга страна, като принуди европейските страни да поканят Турция на преговори, той може да покаже на народа и критиците си, че страната се приема от Запада каквато е. Постигането на безвизов режим за пътуване в Европа ще е потвърждаване на мястото на Турция в първия свят. Европейските ръководители се опитват да пробутат срещата като „успех”, представяйки поетите от Турция ангажименти за приемане на върнати бежанци и помощ за ограничаването на нелегалния трафик на хора като голям „напредък”.

„Това наистина променя ситуацията. Сега ще стане ясно, че единственият начин за стигане до Европа е чрез легални коридори”, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. От една страна, новото предложение на Турция е по-обвързващо от първоначалния план, особено що се отнася до броя бежанци, които Анкара ще прибере обратно и мерките срещу нелегалния трафик на хора. От друга, цената на всичко това ще по-висока, отколкото някой в Брюксел е очаквал. Само преди седмица, процесия от европейски политици, водени от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, посетиха Турция и договориха основите на споразумението. Според първоначалните планове, Анкара се съгласи да приеме обратно мигрантите, включително сирийци, които бъдат спрени в Егейско море, заедно с много от заседналите в Гърция. В замяна, ЕС трябваше да освободи плащането на обещаните миналата година 3 милиарда евро помощи. Берлин вярваше, че тази сделка, заедно с новите мерки, като засилването на патрулите и участието на кораби на НАТО по опазването на външната морска граница, ще помогнат за намаляването на бежанския приток. Антуражът на Туск беше окуражен от постигнатия напредък. След месеци на провлачване изпълнението на т.нар. План за действие на ЕС и Турция, Анкара най-накрая щеше да действа. Европейците сметнаха, че Ердоган се е съгласил да слуша, защото му е нужна подкрепата на ЕС в конфронтацията с Русия и справянето с големите заплахи за сигурността на страната му, идващи от Близкия изток.

„За пръв път от началото на бежанската криза, сега виждам постигането на европейски консенсус”, написа Туск в „Туитър”, минути след срещата си с Ердоган, с която приключи балканската му обиколка миналата седмица. Първият знак, че нещо не е наред, дойде минути след като самолетът на Туск излетя от Истанбул. Късно в петък, турският съд одобри поставянето на вестник „Заман” под правителствен контрол. Малко след това, тежковъоръжените полицаи влязоха в действие. Хванати неподготвени, европейските лидери не казаха почти нищо по темата през следващите 48 часа, освен обичайните клишета за важността на свободните медии. Зад кулисите те се притесняваха да отправят каквито и да е критики към Ердоган, които да провалят разговорите в понеделник. Те видяха действията срещу „Заман” като провокация, целяща да покаже кой командва парада. Европейците не знаеха, че смятаното за договорено споразумение вече го няма.

В неделя премиерът Ахмет Давутоглу покани Меркел на вечеря в турското посолство в Брюксел. Холандският премиер Марк Рюте, чиято страна пое ротационното представителство на ЕС, също присъства. Вечерята бе подготовка за срещата на върха на следващия ден. Вместо да затвърди детайлите по договореното през последните седмици, Давутоглу хвърля бомба. Турция има нови искания, им съобщава той. През следващите часове тримата дискутират новите условия, поставени от турския премиер. На сутринта в понеделник, Меркел пристигна рано в сградата на Европейския съвет, за да се срещне с други нейни колеги. Фокусът вече е справяне с щетите. Графикът предполагаше работен обяд ЕС-Турция, последван от среща на 28-те европейски лидери, които да обсъдят финалните детайли по споразумението. Турският ход доведе до абсолютен хаос. Първоначалните разговори продължиха часове. Беше обявена вечеря, която после бе отменена, за да се чуе единствено европейско становище с половин уста: „Трябва да прекъснем веригата между качването на лодка и установяването в Европа”.

Меркел, която е изправена пред важни регионални избори в Германия тази неделя, се надяваше да си тръгне от Брюксел със солидна сделка, която после да представи на електората си. Народът е все по-скептичен към способността на нейното правителство да се справи с миграционната криза. Вместо това, тя може да предложи единствено неясното обещание, че истинската сделка с Турция е близо. Други европейски лидери са шокирани. Туск се оплакал, че всичките му усилия от последната седмица са били за нищо. Някои национални делегации са обвинили германците, че са объркали преговорите с Турция като са дали възможност на Давутоглу да промени условията.

След срещата Меркел имаше болезнена нужда да демонстрира позитивен изход. „Турското предложение ще означава голям напредък, ако бъде реализирано”, настоя тя. „Да, нещата са по-трудни, но наистина мисля, че е по-добре да имаш такова предложение, отколкото да няма никакво.”

*Матю Карнитшниг е главен европейски кореспондент на „Политико” и ръководител на германската редакция на „Уолстрийт Джърнъл”. Той отрази продължилата до ранните часове на вторник среща ЕС-Турция в Брюксел. Препечатваме анализа от БГНЕС.