Болни деца, които умират, защото няма животоспасяващи лекарства, младежи, които трябва да оцеляват като се хранят със сварени листа и храна за животни, семейства, които горят леглата си, за да получат малко топлина.

Училища, които се преместват под земята, за да избегнат бомбите, експлозии, мини, снайперисти, които чакат всеки, който се опитва да избяга.

Ранените умират без обезболяващи, анестетици и лекарства, децата страдат от недохранване, куршумите са навсякъде...

Сцените не са от лагерите на смъртта през Втората световна война или от ГУЛАГ. Това е реалността за милиони сирийци, според доклад на неправителствената организация Save the Children, пише "Гардиън".

Най-малко 250 хил. деца живеят в обсадените райони на Сирия в условия, които организацията описва като "затвор". Докладът се основава на серия от интервюта и разкази на родители, деца, лекари, хуманитарни работници в 22 фокус групи. Той се появява в навечерието на петата година от началото на войната в Сирия.

Той представя и провала на международната общност да прекрати кризата. 

По-малко от 1% от хората са получили помощ във вид на храна през 2015 г., по-малко от 3% са имали достъп до медицинска грижа, сочат още данните.

Рихаб, жена, която живее в селище, близо до Дамаск, казва: "Владее страхът. Децата вече чакат да им дойде редът да бъдат убити".

Децата живеят в постоянен страх от атаките, а родителите им казват, че поведението им рязко се е променило - станали са по-агресивни, отчуждени или депресирани.

Почти всички участници в изследването свидетелстват, че в тяхната общност деца са умрели заради липса на лекарства или на здравна помощ;

Във всяка група респондентите казват, че са намалили броя на храненията наполовина;

В четири групи хората свидетелстват, че деца са умрели от недохранване и глад.

Въпреки шестте резолюции на Съвета за сигурност на ООН, приети през 2014 г. , с които се постанява да се осигури безпроблемен достъп на хуманитарна помощ в Сирия, броят на хората, които живеят в обсадени части на страната се е увеличил през последната година, а помощта до тях стига все по-трудно, отбелязват от международната организация.

Докладът документира и други проблеми в живота в обсадените места: нарастване на сексуалното насилие, експлоатация на деца, ръст на престъпността сред малолетните и затваряне на училища в резултат от въздушните атаки и липсата на ресурси.

Ахмед, момче, което живее в обсаденото предградие на Дамаск Дума, споделя пред интерюиращите: "Когато чуя звука на ракета или самолет, много се плаша и бързам да се скрия под леглото си".

В Сирия няма вече деца, има само малки възрастни, обобщава тъжната картина Рихаб.