Точно 151 млн. лв. инвестиции за различни клинични проучвания са влезли в страната ни през 2015 година. Почти 12 млн. лв. от тях са директна полза за държавата, защото попадат в бюджета под формата на данъци и регулаторни такси, а останалите 139 млн. лв. се усвояват от здравната система. Болниците получават безплатна апаратура, медицинският персонал - допълнителни доходи и квалификация за най-съвременните методи на лечение, а пациентите - достъп до иновативни терапии на обща стойност 300 млн. лв. годишно.

"Това са около половин милиард лева, които индустрията спестява като разходи на българското здравеопазване", изтъкна предимствата на инвестициите в клинични проучвания ресорният заместник-министър д-р Бойко Пенков. 

Един от добрите примери в този контекст е Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ), която по линия на възложени клинични проучвания е получила апаратура за приблизително 15-20 хил. лева. Само през 2015-а екипът й е участвал в 22 изпитвания и е спестил 9.4 млн. лв. в бюджета на болницата от употребата на иновативни препарата за терапия на пациентите. Всичко това е напълно безплатно както за хората, така и за държавата, защото разходите за тестове и изследвания, проследяване на състоянието, операции или други болнични процедури (ако се налагат), включително обучението и допълнителните възнаграждения на персонала, се поемат от възложителите на всяко изпитване.

Клиничните проучвания за ефекта от терапиите в различни области на медицината е сектор, който се развива с все по-бързи темпове в България. Прогнозата на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е през следващите две години сферата да отбележи ръст от 15%, който през 2018-а ще носи близо 35 млн. лв. допълнителни средства на здравния сектор.

"Точно затова заедно с експертите в бранша разработихме Национална стратегия за развитие на клиничните проучвания в България, а една от стратегическите ни цели е да изградим електронна база данни за изпитванията на нови лекарства. Идеята е всеки пациент да може да влезе на сайта на ИАЛ и да види къда, кога и при какви условия може да се включи в клинично проучване, а не да се надява на късмета да попадне на точни лекар, който да го препоръча", обяви изпълнителния директор на ИАЛ Асена Стоименова.

По думите й в момента у нас се провеждат 126 нови изпитвания. През миналата година подадените заявления за такива проучвания са 240, но издадените разрешения са за 268 (заради заявки, подадени през 2014-а, но одобрени през 2015-а). По-голямата част от тях са в областта на онкологията, но се изпитват също лекарства за инфекциозни и автоимунни заболявания, неврологията и респираторните болести. Всяка година в България започват около 180 нови клинични проучвания, в които всеки месец се включват близо 1 000 души от цялата страна. 

Най-големият плюс на клиничните проучвания е, че осигуряват най-съвременното и ефективно лечение на болните, за които няма друга алтернатива. А това често добавя години живот на хора, които е трябвало бързо да свикнат с мисълта за скорошен край.

"Помня, когато ми казаха, че съм с рак в трети стадий. Шокът беше огромен, защото на пациентите с моята диагноза им даваха между 3 и 5 години живот. Изключително съм благодарна на докторите си, че ми предложиха да се включа в клинично проучване на нов медикамент, защото от тогава минаха вече 14 години", разказва историята си 54-годишната Вяра Николова от Асоциация "Една от 8".

В глобален план най-много изпитвания се правят в САЩ, но в Европа броят им също не е малък. Например, миналата година в Германия са се провели 11 400 клинични проучвания, във Франция - 10 500, а във Великобритания - 9 000. В момента фармацевтичните фирми по света разработват около 350 нови молекули за борба с туморните образувания, близо 230 за лечение на инфекциозни болести и почти 70 за терапия на автоимунни заболявания. Всичко това поглъща над $23 млрд. годишно, като прогнозите са до 2020-а разходите да скочат до $32 милиарда.

Разработването само на една успешна лекарствена молекула, която в последствие да стигне до пазара, се изчислява на сума в диапазона между 1 и 2.5 млрд. щатски долара. Същите парите са необходими и за сглобяването на цяла космическа совалка.