Дали решението на правителството на Ангела Меркел от 2011 г. за затваряне на ядрените централи е било противоконституционно? На този въпрос трябва да отговори германският Конституционен съд. Към него се обърнаха енергийните концерни “E.он”, Ер Ве Е и “Ватенфал”.

На въпрос какво се очаква при започналия вчера съдебен процес, шефът на най-големия енергиен концерн “Е.он” Йоханес Тайсен е лаконичен:

“Справедливост.”

В действителност при правния спор между концерните и правителстото става дума за пари, за много пари.

Конституционният съд трябва да отговори на въпроса дали е съвместим с Конституцията приетият набързо закон, по силата на който Германия завинаги загърбва ядрената енергетика чрез постепенно изваждане от строя на АЕЦ. Това стана през 2011 г. след катастрофата в ядрената централа във Фукушима, Япония, на 11 март същата година. Тя беше разрушена от цунами вследствие на силно земетресение. Хиляди загинаха, оцелелите бяха принудени да напуснат заразения район.

Малко преди това коалиционното правителство на Ангела Меркел – нейният ХДС и либералите от Свободната демократическа партия, взеха решение животът на 17-те германски АЕЦ да бъде продължен до 2036 г. поради тяхната надеждност.

След трагедията във Фукушима настъпи коренен обрат. Приет беше закон, по силата на който незабавно излизат от строя осем АЕЦ. Останалите девет ще се изключват постепенно по фиксиран график, като последната централа трябва да бъде изключена най-късно през 2022 г.

Едно драматично правителствено решение със съответните последици. За “E.он”, Ер Ве Е и “Ватенфал” това е противозаконно отчуждаване на частна собственост и те настояват за компенсация. Меркел продължава да е на власт, новата й широка коалиция не отстъпва от взетото вече решение за поетапно затваряне на АЕЦ.

По петгодишния спор сега трябва да се произнесе Конституционният съд. Ако неговото решение е в полза на енергийните концерни, те ще завоюват двоен успех. Ще бъде уважен искът им за 19 милиарда евро обезщетение. Второ, такова решение би било от пролза за правната сигурност. Енергийните концерни в Германия са длъжни да съблюдават правата на акционерите. Ако тяхната собственост бъде одържавена, тогава се появява опасност противозаконно да се отнеме и собственост на акционерите. Ако шефовете на концерните не реагират и не изчерпят всички възможни правни средства да бранят собствеността, то самите акционери ще заведат дела за обезщетение срещу концерните.

Според юристи концерните имат шанс Конституционният съд да се произнесе в тяхна полза. Още през 2013 г. Върховният административен съд се произнесе в полза на Ер Ве Е срещу незабавното затваряне на две негови атомни централи – “Бублис А” и “Бублис Б”. Тогава аргументът на магистратите беше, че не е било взето под внимание становището на Ер Ве Е.

Според реномираната адвокатска кантора White & Case решението на кабинета на Меркел от 2011 г. за затваряне на централите може да се приеме като незаконно одържавяване на частна собственост. Признава се обаче, че това конституцията го позволява, но само ако е от общественополезен интерес, който като конституционно право да има превес пред собствеността. В такъв случай обаче държавата е длъжна да обезщети собственика. Точно това до този момент не е станало по отношение на енергийните концерни.

Те имат още един коз. Не може малко преди трагедията във Фукушима федералното правителство да реши, че германските АЕЦ са сигурни и да продължи живота им до 2036 г., а впоследствие да се обърне на 180 градуса, заявявайки, че същите АЕЦ представляват непредсказуем риск.

Докато се произнесе Конституционният съд, ще минат месеци. Ако той отсъди в полза на енергийните концерни, това не означава, че те ще бъдат незабавно обезщетени. Този съд може само да установи има ли нарушено конституционно право.

При задоволително за концерните решение на тях ще им предстои нова съдебна битка, най-вероятно пред три съдебни инстанции. 

Според запознати претенциите на “E.он”, Ер Ве Е”и “Ватенфал” не са само за 19 милиарда обезщетение заради отнета собственост, а за близо 50 милиарда евро. Те трябва да понесат огромни разходи по демонтажа на ценнтралите и изграждане на сигурни подземни депа за съхраняване на ядрените отпадъци.

Сагата ще има край, но ще продължи с години.