Конфликтът между София и останалата част на България до голяма степен е измислен, макар понякога тези противоречия да придобиват твърде сериозни измерения, особено на битово ниво. Факт е обаче, че столицата винаги е мястото, което има най-голямо значение, що се отнася до политическата ситуация. И това е така не само у нас, но и в Европа.

В днешна България значението на София и столичното гражданство като незаобиколим обществен и политически фактор е обусловено от съвсем обективни причини. От 7 млн. българи около 1,3 млн. живеят именно тук. Тези хора избират 42-ма депутати в трите многомандатни района на София. Брутният вътрешен продукт, който всеки жител на града произвежда, е повече от два пъти по-голям дори в сравнение с Пловдив и Варна.

Това, разбира се, не означава, че жителите на София превъзхождат по някакъв начин останалите. Повечето фактори се дължат по-скоро на обективни дадености. И в някаква степен дори е лоша оценка за правителствата през последните 26 години, които са допуснали толкова неравномерно развитие на страната.

Чисто политически обаче мнението на София в този момент и заради тези обективни дадености е нормално да тежи повече, отколкото мнението на хората в който и да било друг град. Най-пресен пример за това е правителството на Пламен Орешарски. То се поддържаше от БСП и ДПС, които общо имаха 120 депутати, спечелени най-вече в провинцията, и не успя да спечели популярност в София, което малко или много също предопредели неговото кратко управление.

Като във всяка столица именно хората в София имат най-пряк достъп до управниците, имат най-много впечатления от тяхната работа и са с възможност за най-бърза реакция, в случай че такава се налага по един или друг повод.

Според резултатите от последните парламентарни избори в 23-ти и 24-ти район на столицата ГЕРБ е първа сила, втора е Реформаторският блок, трета остава БСП. В 25-и район социалистите изпреварват, макар и с малко, реформаторите за второто място. Реформаторският блок е втора сила в София и според резултатите от последните местни избори, по-точно според вота за общински съвет. За годините на прехода в София десницата винаги е можела да разчита на достатъчен брой избиратели. В началото на демокрацията обаче десните гласове от столицата отиваха само за СДС, докато сега за тях се борят поне две формации. Понякога са и повече.

Защо левицата губи София?

Обясненията за това могат да се търсят в много посоки. Едно от тях е, че в София има най-много хора, които са пострадали или са наследници на пострадали от комунизма. През 20-те години на XX в. например голяма част от интелектуалния елит на България, живеещ предимно в столицата, е бил с лява политическа ориентация, защото левите идеи са били носители на прогреса. Сега обаче в повечето случаи БСП e синоним на регрес, опит за връщане към миналото и за оправдаване по някакъв начин на мрачните комунистически времена. Докато това е така, социалистите трудно могат да разчитат на успех в столицата.

Ако следваме нормалната политическа логика, една истинска социалистическа партия, която представлява интересите на пролетариата, би трябвало да има успех в София. Защото по-голямата част от нейните граждани са именно пролетариат – наемни работници. Дори онези, които са добре платени, вероятно биха гласували именно за автентична социалистическа партия. БСП обаче отдавна не е такава и до голяма степен представлява най-отвратителното лице на олигархията.

Градове двигатели

Иначе особеното политическото значение на столиците е исторически обусловено с вековна предистория. Възникването на градовете, което се случва през X-XI в., и градската култура във всеки един смисъл е явлението, което маркира появата на онова, което наричаме съвременна цивилизация. Градовете са се превърнали в двигатели на икономиката, в носители на нови обществени отношения, които бавно и полека са налагали демокрацията като форма на управление и са противостояли на онова, което най-общо се нарича олигархия, но през вековете се проявява в други форми – кралска власт, всякакъв вид диктатури и т.н.

С особена сила това важи за онези градове, които са и столици на съответните държави. По време на английската революция например противниците на крал Чарлз I се събират в Лондон, около парламента. А самият крал се установява в Йорк със своята армия. Именно парижани са онези, които превземат Бастилията и дават началото на Великата френска революция.

Още от Цариград

В новата българска история е традиция гражданите на столицата да играят значима роля във всички големи събития. Така е било още докато столицата на българите е бил Цариград. Именно столицата на Османската империя е центърът на борбите за църковна независимост например – едно чисто българско дело, резултат от действията на зряло гражданско общество, чиято огромна важност често бива пренебрегвана. В Цариград, в българския храм “Св. Стефан”, на 3 април 1860 г. Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх по време на литургията за Великден, с което влиза в открита конфронтация с него. Пак там през 1872 г. над 3000 българи организират протестно шествие срещу Високата порта по повод заточването на българските владици, направено по внушение не на кой да е, а на граф Игнатиев, по това време руски посланик в Цариград. Едва ли е случаен и фактът, че първата обиколка на Васил Левски в българските земи започва в края на 1868 г. именно от османската столица, където той се среща с богатите българи, живеещи край Босфора.

Всеки български управник от 1878 г. насам, който е пренебрегвал столичното гражданство, в крайна сметка се е провалял. Най-емблематичният пример в това отношение е Александър Стамболийски. Той безспорно е един от малцината български политици, оставили име на държавници, и е бил изключително популярен в цялата страна. Не обаче и в столицата, заради което в крайна сметка губи не само политическата си кариера, но и живота си. Всеки български политик, който е проявявал уклон към авторитаризъм, е срещал най-силна опозиция срещу себе си именно от гражданите на София.

Студентите

А българските студенти имат традиции на протести срещу властта, които датират още от началото на XX в. На 3 януари 1907 г. при откриването на Народния театър те освиркват и замерят със снежни топки каляската на княз Фердинанд. Повод за недоволството им е увеличаването на данъците и плановете на правителството да ограничи автономията на университета.

Веднага след протеста на студентите Софийският университет е затворен за половин година, като преподавателите са уволнени. В тяхна защита се обявяват някои от най-големите имена на епохата – Константин Величков, Иван Вазов, Константин Иречек. А Иван Шишманов, който по това време е просветен министър, подава оставка в знак на несъгласие със затварянето на университета. Събитията в София намират отзвук и в европейския печат. Изобщо събитията през 90-те години на XX в. и случилото се само преди няколко години, когато премиер бе Пламен Орешарски, не са нещо ново под българското слънце. Разликата е само в това, че по времето на Фердинанд университетът е затворен от управляващите, а по времето на прехода студентите сами си го затваряха.

Политическото значение на София изглежда непоклатимо и в бъдеще. И всяка партия, която иска да бъде успешна, би трябвало да се съобразява с тази перспектива.

Проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Столиците са носители на добрия консерватизъм

- Проф. Пантев, защо мнението на гражданите на една столица винаги тежи повече от мнението на останалите, що се отнася до политическата ситуация?

Често се казва например, че Париж не е Франция. Но обикновено се приема, че там, отначало изкуствено, се концентрира интелектуалният, управленският най-вече и стопанският елит на страната. Когато Рим става столица на Италия, тогава се приема, че има италианска държава. При обединението на Германия, когато Берлин става столица, а не, да речем, Мюнхен, приемаме, че пруският елемент е надделял, министър-председателят на Прусия става канцлер на Германия и т.н. Има едно, от една страна, функционално, от друга – чисто психологическо отношение, че центърът все пак е по-важен, отколкото периферията.

- Има ли все пак примери, в които не столицата е водещият град?

Не знам дали в Швейцария столицата е водеща. Ню Йорк по-скоро е емоция, отколкото място, където се прави най-голямата кариера. Примерно артистичната кариера не се прави в Ню Йорк, а в Холивуд. Има такива втори центрове. Но несъмнено падне ли столицата на една държава, се приема, че тя е победена. Примерът с падането на Москва при Наполеон е по-скоро изключение.

- В България има примери на политици, които са били популярни в цялата страна, но не и в София и това е било фатално за тях.

Обикновено столиците са носители на по-консервативния и по-престижния вот в една държава. Затова винаги се приема, че столицата е индикатор за преобладаващото политическо влияние при едни избори. Въпреки че често пъти като цяло в страната побеждава друга партия.

- В исторически план олигархичните модели на управление винаги се крепят по-скоро на провинцията. Споделяте ли това схващане?

Така е. Може да се каже, че столицата обикновено е носител на консерватизма в добрия смисъл на тази дума. Но в крайна сметка изпитанието на демокрацията е, че гласът на един неграмотен селянин и гласът на един културолог като число означава едно и също. Така е и със съотношението между столица и провинция. Няма демокрация за столицата и демокрация за периферията.

Приема се, че по-изостаналата част от населението и по-лесната за манипулация живее вън от столицата. Макар че, исторически погледнато, аристокрацията е живяла на село. Отначало живеещите в Париж и Лондон са били занаятчии, коняри, кафеджии. Идването към столицата на аристократичната част на тогавашното общество е придало допълнително значение на нейното място в живота на една нация и държава.

- Но големите буржоазни революции са направени точно от занаятчиите против аристокрацията.

Именно, именно. Мнозинството си казва думата. Колибите обявяват война на дворците.

- В България София категорично е сериозен фактор по отношение на политиката. Според мнозина правителството на Пламен Орешарски падна, защото не успя да спечели на своя страна столичаните.

Намирам, че това, което става в една столица, има значение за цялата страна. И неслучайно, когато има протести – от трактористи, до артисти, те тръгват към столицата. Не обратното.

- Вие доскоро бяхте депутат от левицата. Защо според вас левицата не успява да спечели достатъчно доверие в София?

Защото не е достатъчно лява. Защото не се идентифицира с по-бедната част от българското население. А и вече няма партия, в която да няма милионери. Това има не само политически, а и емоционален, и психологически ефект.

-----
* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през март 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.