Без да вземам по същество отношение спрямо тезите на г-н Валери Симеонов относно гласуването извън страната (приемам, че има право да отстоява гледната си точка), ще отбележа следното:

1. Не е вярно, че цената на гласовете извън страната е толкова висока, колкото твърди г-н Симеонов. Всъщност, това не са най-скъпите гласове. Най-скъпи са гласовете на хората, гласуващи в подвижни избирателни секции.

Ако ще въвеждаме икономически съображения за ограничаването на избирателни права, да започнем ли с тях? Ще припомня, че гласуващите така са трудно подвижни хора.

2. Не е вярно, че увеличаването на секциите в република Турция е довело до увеличаване на гласовете, подавани там. Тъкмо обратното - през 2014 г. гласовете извън Турция за пръв път бяха с 50% повече. В Турция гласовете намаляха спрямо предходни избори.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ КЪМ БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА: НЕ НИ СЕ МОТАЙТЕ В КРАКАТА

3. Не е вярно, като цяло, че секциите извън страната досега са били излишно много, тъй като хората не гласуват. През 2014 година средният брой гласуващи в секции извън страната надхвърля 300 души, а в страната е по-малък.

4. Приемайки, че гласовете, подадени в Турция, са непропорционално много спрямо общия брой на българите, живеещи в чужбина, ще посоча, че има две възможности.

Първата - да увеличим броя на секциите извън Турция, за да създадем по-нормални условия на избирателите там да гласуват.

Втората - тази, която бе приета - да пречим на българите в чужбина да упражняват избирателните си права. Защо избираме втората?

ВОЙНАТА СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ВЕЧЕ Е ОБЯВЕНА

5. Ако все пак смятаме, че който живее в чужбина, не трябва да има същите избирателни права, както този, който живее в страната, защо не искаме промяна на чл 26 ал. 1 от Конституцията?

Защото е по-трудничко или защото ще проличи колко цинични диваци сме всъщност?

---

Коментарът на Цветозар Томов е личен и е публикуван във фейсбук профила му. Той не ангажира Централната избирателна комисия, чийто член е Томов.