Публикацията за данните от изследването на 36 марки сирене, извършено от асоциация „Активни потребители“, се нареди сред най-четените в Клуб Z откакто съществува сайтът. Колегите от други издания могат да потвърдят, че това е така навсякъде. Което води до един много лесен извод: данните от потребителското изследване на храна предизвикват огромен интерес.

Съвсем предвидимо темата намери място и на телевизионния екран. От новините и сутрешните блокове обаче зрителите научиха, че „ни мамят със сирене без мляко“, че „слагат лепило за месо в сиренето“ и че „сирене под 9 лева не може да е сирене“. Научихме също, че само 8 от изследваните 36 марки сирене нямат никакви разминавания с изискванията.

“Вероятно част от вас ще останат неудовлетворени, защото няма да ви съобщим кои са тези 8 марки – законът ни го забранява, но гледайте внимателно“, каза водещата.

Разбира се, че най-важната и най-интересната част от информацията е кой продукт отговаря на изискванията и кой не отговаря. Като потребители имаме право да знаем това. Тази информация може да бъде открита във всички онлайн медии, но остава скрита за онези, които разчитат само на телевизия и радио. Защото законът го забранявал.

Това обаче не е вярно.

Законът за радиото и телевизията забранява скритите търговски съобщения, а не споменаването на търговски марки изобщо.

Чл. 75. (1) Търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като такива. Скритите търговски съобщения са забранени.

Членове на Съвета за електронни медии също отричат да има забрана изобщо за споменаване на търговски марки и съответно да следят за това. И за да няма разминаване в тълкуването на закона, на 16 ноември 2012 г. СЕМ публикува документ с дългото заглавие „Методически указания във връзка със забранeните скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение". Ето какво пише в него:

„Споменаването на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги, което има само информационна цел, не съдържа характеристиките на скрито търговско съобщение и при условие, че споменаването е от значение за информирането на потребителите, не противоречи на разпоредбата на закона и е допустима практика".

Все едно някой е описвал случая със сиренето. Авторът на изследването – асоциация „Активни потребители“, вече се е обръщал към СЕМ с искане за специално тълкуване за съобщаването на данни от потребителски изследвания, в които търговските марки са най-важния ориентир за зрителя.

„Когато имаш опасност, проблем или нередност – може ли това изобщо да бъде скрита реклама? Това е абсурд", коментира изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов.

Според Николов всяко оправдание с някаква законова забрана е неточно тълкуване.

„Но проблемът е по-широк – част от контролните органи в България също не съобщават имената, когато са съставили акт. Това също не е добре за обществото. Съвсем наскоро Комисията за защита на потребителите издава много важна забрана за нелоялна практика, само че не може да съобщи името, тъй като фирмата можела да обжалва акта".

Богомил Николов е на мнение, че потребителите губят от тази практика. Не само той е на това мнение. Затова неговият призив е и СЕМ да излезе с официално тълкуване, и законодателят да промени закона, за да не бъдат ощетени потребителите.

Тогава защо телевизията и радиото не ни казват марката на сиренето?

Според отдела за връзки с обществеността на Нова телевизия, причината се крие в Етичния кодекс на българските медии.

„Не сме цитирали конкретни марки, защото това не е наше проучване, то е на друга организация. И според журналистическата етика, ако не ги потърсим тези други страни – а те са много цитирани марки, не е коректно да ги съобщаваме. Редно е да ги потърсим и да им дадем право на отговор", казва пиар отделът на медията.

Телевизията решава да излезе от този казус като съветва своите зрители да посетят сайта на „Активни потребители“, за да се запознаят с изследването в детайли. Юридическите отдели в други медии са съобщили на журналистите си, че не могат изобщо да съобщават търговски марки при такива изследвания, за да не нарушат забрана в Закона за защита на конкуренцията. И в този закон наистина има забрана за сравнителна реклама:

Чл. 32. (1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.

(2) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща и за неразрешена сравнителна реклама.

С тази подробност, че тази забрана важи за рекламодатели, а не за журналисти.

"Информацията за качеството или спазването на определени стандарти - или тяхната липса, в хранителните продукти е от обществен интерес и това е така, защото ние сме това, което ядем. В този смисъл няма как да се третира като реклама разгласяването на такава информация, в която присъстват наименования на продукти или търговски марки, тъй като те се използват чисто описателно при указване на продуктите", коментира Емил А. Георгиев, адвокат в сферата на интелектуалната собственост и цифровите права.

Според него в случая със сиренето за всички е кристално ясно, че не става дума за продуктово позициониране, а за изпъленение на основното задължение на медиите - да предоставят информация на хората.

Практиката с избягването на търговски марки обаче продължава. Според едни, това е презастраховка срещу евентуални искове за неустойки. Според други, е избягване на конфликти с бъдещи рекламодатели.

Докато това продължава, потребителите без достъп до интернет няма да знаят кое сирене е фалшиво.