МАРК ПИЕРИНИ, Politico

По стандартите на военните преврати нещата за няколко часа изглеждаха истински: вечерен час, самолети, хеликоптери, танкове, армията превзема инфраструктура и държавната телевизия.

Тогава президентът Реджеп Ердоган се появи през FaceTime по частна телевизия, очевидно изненадан, но твърд. Той реагира по типичния си популистки начин, като призова хората да излязат на улицата и да се отправят към летището на Истанбул „Ататюрк“. Докато лоялната му полиция участваше в улични сражения в Анкара, стотици хора излязоха на улиците на Истанбул и започнаха да разоръжават войниците.

После президентът на САЩ Барак Обама, германският канцлер Ангела Меркел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, дори и трите турски опозиционни партии, посочиха решението: демократично избраните правителства трябва да бъдат уважавани.

Веднага стана ясно, че опитът за преврат е бил предприет с доста ограничени средства и слаба поддкрепа от генералите. Ключови части от въоръжените сили не застанаха на страната на превратаджиите, които не успяха бързо да вземат властта. На сутринта премиерът получи възможност да обяви, че властта контролира нещата.

С 260 жертви, над 1400 ранени и почти 3000 задържани войници, Турция навлезе в труден етап от своята история. Не само че старата традиция на военни преврати се върна, но и армията изгуби сериозен престиж.

Това сътресение дойде само дни след Срещата на върха на НАТО, която даде твърда подкрепа за Турция срещу „Даеш“. Икономическите загуби ще са значителни: туризмът и въздушният трафик през Истанбул вече пострадаха от тероризма. Проблемите им само ще се задълбочават.

Последиците вътре в Турция също ще са болезнени – особено за върховенството на закона и демокрацията. Очаква се голям процес срещу офицерите-превратаджии, а премиерът вече спомена възможността за възстановяване на смъртното наказание. Само това ще отдалечи още Турция от стандартите на ЕС и на практика ще означава прекратяване на преговорите за присъединяване (което със сигурност е най-малката тревога за лидерите). По-разрушителен ще бъде очакваният лов на вещици срещу предполагаеми привърженици на живеещия в САЩ духовник Фейтуллах Гюлен.

Западът ясно подкрепи Ердоган миналата нощ и това има много прости обяснения. САЩ имат свои сили във военновъздушната база „Инджирлик“, а коалицията срещу „Даеш“ използва базата за операциите си в северна Сирия. В момент, когато „Даеш“ отбранява Рака и Манбидж, изобщо не е време за прекъсване на военните операции, а тъкмо САЩ и Русия установиха някаква координация.

Още по-важна е очакваната решителна намеса на Анкара срещу джихадистите, въпреки риска от отмъщение. Самопровъзгласилата се терористична групировка разчита само и единствено на ивицата от границата между Турция и Сирия, която се простира между река Ефрат и най-западния кюрдски район Африн.

Въпреки че това понамаля, но джихадисти, въоръжение и контрабанден петрол все още могат да преминават границата. На фона на издръжливостта на „Даеш“ и нападенията в Белгия и Франция, западните сили нямат друг избор, освен да натиснат докрай педала срещу джихадистите. Турция е в същата позиция, въпреки опитите за някакви отношения с „Даеш“. Дали проваленият преврат ще се отрази на този решителен ход на Анкара?

По подобен начин операциите срещу ПКК в югоизточната част на страната носят огромни човешки и военни загуби и оставиха цели градове разрушени. Всички анализатори се съгласяват, че започнатият преди години мирен процес трябва да бъде възстановен. Дали управляващите в Турция ще искат и ще могат да превключат на режим „мирно разрешаване“ след опита за преврат? Това е поредният въпрос.

И накрая – къде отива либералната демокрация в Турция след този опит за преврат. Неизбежно този дестабилизиращ епизод – дори и кратък – ще тласне президента на Турция към мощен опит да придобие изпълнителната власт. Западните призиви за демокрация и върховенство на закона ще имат малък ефект и насаденият от превратаджиите страх ще играе в полза на по-силното управление на върха на държавата.

Главната жертва на преврата ще бъде демокрацията в Турция.

...

Марк Пиерини е бил посланик на ЕС в Турция от 2006 до 2011 г. Коментарът му превеждаме от Politico.