От "Галъп" са направили интересен експеримент. Задават въпрос: "Как оценявате дейността на Агенцията за борба с имигрантите?" Отговорите: 42 на сто казват категорично "одобрявам".

С подобен резлутат "тази институция" се нарежда сред най-харесваните. Една подробност - подобна, твърде особена агенция не съществува. Тази подробност не е смутила четири пети от анкетираните (те съвсем отговорно са решили да отговорят на зададения въпрос, без да отчитат, че ги подвеждат, или може би приемат желаното за дадено.). Ето и резултатите - 42 на сто одобрение, 41% реагират отрицателно, 17 на сто не могат да преценят.

"Афинитетът към „здрава ръка“ е осезаем, но не и неограничен", коментират от социологическата агенция.

СЪДЕБНАТА СИСТЕМА:ЗАВИСИМА, КОРУМПИРАНА И НЕСПРАВЕДЛИВА

Сондажът е част от собствената изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ и е проведен между 14 - 19 юли сред 1605 души чрез стандартизирано телефонно интервю. То представлява втората част от изследването по актуални теми, свързани с институциите на съдебната власт и цялостната тема за борба с престъпността, налагане на закона, сигурност и т.н.  – по повод текущите теми около съдебната реформа, миграцията, тероризма и т. н.  

Класическият избор - свобода или сигурност

Половината от българите смятат, че законопроекти като този за борба с тероризма по-скоро помагат. Чувствителен дял от една трета от запитаните обаче го приемат преди всичко като посегателство върху нашите права.

Наскоро обсъждания Закон за противодействие на тероризма става повод „Галъп интернешънъл“ да постави респондентите в условията на класическия избор между свобода и сигурност. 56% избират твърдението, че подобни закони по-скоро са полезни за предотвратяване на тероризма. 32% обаче споделят мнението, че подобни закони по-скоро ограничават правата на гражданите. Не е малък и делът на хората, които все още не са запознати с този закон и не могат да определят, коя от опциите е по-близка до тяхното мнение.

Въпросите не претендират за изчерпателност или обобщение, обясняват от агенцията.

По-младите са по- чувствителни на тема свобода. Но дори и в техните отговори надделява нуждата от сигурност. Вероятно става дума за закономерна демократичност на нагласите сред младите. По-възрастните са по-чувствителни към опазването на реда. То надделява и сред отговорите на левите привърженици, но със съвсем малко. Очевидно, симпатизантите на левицата са закономерно склонни на критика към властта, респективно и към законопроекта срещу тероризма.

Около една трета от анкетираните смятат, че такива закони най-вече вредят на правата. Това се потвърждава и в отговорите по друг експериментален въпрос: 62% избират опцията „няма значение дали осъдените за престъпления са много или малко, важно е да се спазват правата на хората“. 36% казват „дори и да бъдат частично ограничени някои права на хората, важното е да има повече осъдени за пресъпления“.

"Това означава, че извънредни мерки, спешно законодателство и други подобни срещат автоматична пречка сред обществото. Желанието за твърда ръка е сериозно, но не и безкрайно или безконтролно. Това е важен извод и по актуалната тема със съдебната реформа и търсенето на различни модели за нея", смятат от "Галъп".

Ето как изглеждат и тези нагласи за защита на правата, когато от декларативност, се премине към конкретен случай. От "Галъп" са задали и въпрос за казуса със застреляния от полицай афганистанец и решението на съда по него. Хората, които казват, че са запознати със случая, считат че полицаят, застрелял мигрант, преди всичко си е свършил работатата и съответно прокуратурата правилно е прекратила делото. Около 8% заявяват, че на практика служителят на МВР е извършил убийство.

Мненията на ромите донякъде контрастират на общия фон. Вероятно сред тях личи и не особено голям респект към органите на реда, както и сериозна чувствителност по теми, свързани с индивидуалните права.

Оказва се, че българите са склонни да делегират на властта възможността да налага закона и сигурността радикално, макар и да не изпитват особен респект към властта. Вероятно и заради последното, желанието за „твърда ръка“ по темите на личната и национална сигурност е видимо, но не и безгранично, смятат от "Галъп".