Борисов дълго мислил дали да поиска разговор с Путин. Заради "риториката, която имаше от България към Русия и санкциите", обясни той. Путин обаче бил доста добронамерен, което учудило нашия премиер. Всичко това Борисов сподели на откриването на Център за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна.

Той каза, че се надява съвместните експертни екипи, които бяха договорени в телефонния разговор с Путин, да предложат бързо варианти за „Белене” и за „Южен поток“, които да устройват както България, така и руската страна.

„Присъдата към България е да си плати и да си вземе двата реактора. В тази ситуация, ако политическата класа в България има по-добри решения, с радост ще ги чуя. Но през годините показаха, че само приказват. Две правителства се извървяха, и на Станишев, и на Орешарски, и няма един метър помръднато напред”, коментира Борисов.  

Борисов обясни, че е избрал обратния на предишното правителство подход - Европейската комисия да е водеща по енергийните въпроси, и даде за пример изпратеното от българското правителство писмо във връзка с енергийните проекти.

„Благодарен съм на комисарите и на Жан-Клод Юнкер, че в писмото си казват, че европейският газов хъб може да поеме и руска газ. Две години аз направих пътека в Брюксел, в Европа, до всички лидери. И аз съм благодарен на ЕК, че най-накрая разбраха в каква ситуация насам сме поставени от 2006 г.”, каза Бойко Борисов.

Той обясни, че заради „риториката, която имаше от България към Русия и санкциите”, доста е мислил дали да поиска разговор с президента Путин.

„Защото можеше и да ми бъде отказано с всичко, което ние сме изговорили през годините. И аз затова на президента Путин му благодарих, че ми даде този разговор. Той беше доста добронамерен, което ме учуди”, каза още министър-председателят.  

Премиерът обясни, че президентът Путин е посочил, че иска да помогне на България и затова ще изпрати експерти у нас. По думите на Борисов и България, и Русия губи от липсата на решение и за "Белене", и за "Южен поток".

„Всеки, който ми каже, че трябва да платим около 3 млрд. лв. и да вземем два реактора и да ги сложим в музей, аз мисля, че няма да е отговорно към хората, които се борят за всеки лев. Трудно бихме ги продали,  да не кажа невъзможно, защото те имат договор за 10 реактора с Иран и вместо да произведат общо 12 с българските, трябва да произведат осем плюс два”, каза премиерът. Преди месец по време на посещение в Техеран Борисов обяви, че се водят разговори Иран да купи един от реакторите от "Белене". Отсрещната страна обаче категорично отрече са има подобни намерение.
 
Борисов коментира и газовия хъб "Балкан". Правели се стъпки, с които могат да се намерят инвеститори за хъба. По отношение на „Белене” по думите му  имало няколко варианта, като единият е „Белене” да стане частен проект, с малко участие на държавата, защото без това никой не бил съгласен да се захване.

Той предложи и кратък анализ по енергийни и геостратегически въпроси:

Във Варна и Бургас се намират газови тръби, произведени в Япония и Германия на стойност 2, 2 млрд. евро. Седят си на слънцето, място няма. В същото време южните газови коридори минават през Гърция. ИТАБ беше зачеркнат, „Набуко-запад” беше зачеркнат, Южен поток” беше зачеркнат. Холандското правителство, холандската агенция, която дава разрешение, позволи немската агенция да даде разрешение за "Северен поток 2". В тази ситуация отново се изправяме пред тежки съдебни процедури, защото когато договорът за „Южен поток” е подписван, третият либерализационен пакет не е бил в сила, има междуправителствени и междудържавни споразумения”, посочи министър-председателят.

Той допълни още, че към момента са налице фактите, че покрай България има натовска Турция, която поема "Турски поток", натовска Гърция поема целия Южен газов коридор. „Нашите инвестиции в газопреностната система, като държава през годините са около 20 млрд. лв. и в един момент България се превръща само в клиент и газопреносител, защото сега минава само през Украйна, през България и влиза в Истанбул – около 17 млрд. куб. м. газ. Турският поток ще ги отреже, а на 9 август в Санкт Петербург, президентът Ердоган и президентът Путин ще се договорят затова. Това, което идва от този Каспийски регион ще минава през Гърция, Албания и Италия, а аз задавам въпроса: Къде сме ние? Защото ме питат, защо съм провел този разговор”, попита Бойко Борисов. 
 
„Евроатлантическата принадлежност на България не търпи коментар. Никой не трябва да има илюзии, че пътят на България не е НАТО и ЕС“, застрахова се Борисов. 
За Фронтекс и опазването на границата премиерът коментира, че страната ни е поискала техника, офицери и помощ. От бюджета за тази година са предвидени 80 млн. първоначалната  вноска, с които ще започнат да се изграждат нови военни кораби.

 

Премиерът даде мнение и за споразумението за мигрантите между ЕС и Турция и заяви, че то е добро за България.

„Миграционният натиск е по-малък в сравнение с миналата година. Ние ще се борим споразумението да продължи да действа“, заяви Борисов.

Той каза, че вероятно ще се наложи и разговор между него и турския президент Реджеп Ердоган по темата, защото каквато и да е позицията в Европа по отношение на споразуменията с Турция, те са изключително важни за нас. Отговорът бе по повод призива от Австрия за прекратяване на всякакви преговори с Турция.

Днес официално бе открит Центърът за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона във Варна. Комплексът ще бъде използван като оперативен център за наблюдение на морските пространства, борба и преодоляване на последствията от нефтените разливи. Проектът е на стойност 1,15 млн. евро и е финансиран от Министерството на околната среда и водите в рамките на Програма BG02 по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., става ясно от офицалното съобщение от правителството.