Проблемът за запазването на дипломатическите отношения между Москва и Киев се промъква в полето на украинската публична политика още от анексирането на Крим. Макар въпросът с разрива им формално и да не е на дневен ред, неформално той все едно присъства. Дори само като възможност, която едната или другата страна може да използва по свое усмотрение, ако за това се появят предпоставки. И затова периодично си напомнят една на друга за това.

В допълнение различни лидери регулярно изказват мнение, че съхраняването на дипломатическите отношения със страната, която осъществи агресия срещу Украйна и анексира част от нейната територия, противоречи на националните интереси и здравия разум.

По напълно разбираеми причини нормални дипломатически отношения между двете държави няма вече от две години и половина. Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в Русия Владимир Елченко бе изтеглен от Москва на 17 март 2014 г. „за консултации“. През декември 2015 г. той бе назначен за представител на Украйна в ООН, където по това време назряваше (и презряваше) нуждата от активно париране на политическите и пропагандистки демарши от страна на Руската федерация. Нов посланик на Украйна в Русия така и не бе назначен, а персоналът на посолството в Москва, според твърденията на външното министерство, е бил значително съкратен още през 2014 г.

Въпреки това Украйна и Русия не са скъсали официалните си дипломатически отношения.

В голяма степен това е обусловено от същите причини, заради които всекидневните бойни стълкновения в Донбас и до днес се наричат от украинските политици и чиновници „война“ само в кавички, а в документите, от които могат да произтекат формални последици, са назовани като „антитерористична операция“. В политиката (особено дипломатите) се стараят, ако не е абсолютно необходимо, да не вършат неща, които после ще им е трудно да върнат назад.

От една страна съхраняването на неопределеността дава пространство за политически маневри, възможността за които все още не е изчерпана. От друга - насред лятото на 2016-а разривът на отношенията би изглеждал прекалено рязък жест на фона на напрегнатите, но все пак стабилни отношения с Русия и онзи, който предприеме тази стъпка рискува да отслаби международните си позиции. Разривът на дипломатическите отношения традиционно се възприема като крачка към открита война и нито една от двете страни не иска да поеме отговорността за тази стъпка.

Прекалено рязък дипломатически демарш от Украйна би бил уместен (и възприет като такъв) веднага след анексирането на Крим, но сега времето за това е изпуснато. Ако се беше случило през пролетта на 2014 година, обаче Украйна на практика щеше да се окаже лице в лице с мобилизиран противник, на който можеше да противопостави само разбито командване и проядена от корупция армия, както и предимно словесна към онзи момент „международна подкрепа“.

Дори минимално позитивен за Украйна изход от такъв сценарий по онова време изглеждаше крайно невероятен.

През миналите от тогава две години ситуацията придоби ново измерение: острото противопоставяне премина в дългосрочно, а маневрените стълкновения се превърнаха в позиционни. Закономерно конфликтът премина в нова фаза, в която нито една от двете страни не разполага с ресурси, за да промени уверено ситуацията в своя полза.

Обстоятелствата са аналогични на случилото се през есента на 1914 г., когато настъплението на Германия спира при битката на Марна и войната от офанзивна преминава за няколко години в окопна.

Класическата военна теория твърди, че в такива условия онзи, който се опита да прекърши възцарилото се равновесие, без да си е осигурил преди това решително превъзходство в силите, ще претърпи минимум тактическо поражение и ще предаде инициативата на противника си. В отношенията между Украйна и Русия засега на никоя не се удава да получи превес, а оттук идва и очевидното нежелание на двете страни да прекъснат дипломатическото статукво.

Ситуацията нагледно се илюстрира от проваления опит на Москва да назначи Михаил Бабич за посланик в Украйна на мястото на уволнения Михаил Зурабов. Опитът за промяна в ситуацията дойде от Русия, но Киев с лекота пое инициативата и без големи усилия си извоюва значително по-печеливша ситуация: едно на ръка, че за назначението на Бабич не бе издаден агреман, но и външното министерство се възползва от повода и заяви, че руски посланик в Киев въобще не е нужен. Ето и в Москва няма наш дипломат, това е нормално, не се стягайте. И вие, колеги, някак си няма да имате такъв. По този начин статутът на дипломатическите отношения с Руската федерация бе сведен на видимо по-ниско ниво в пълно съответствие с протокола и, което е по-приятно, фактически това стана по инициатива на противоположната страна.

Поредната дипломатическа криза се появи след скандалната история със заловените в Крим „украински диверсанти“. Обаче обвиненията срещу Украйна (след тридневни тежки размисли) бяха отправени само от Федералната служба за сигурност, а външното министерство на Русия не предприе никакви протоколни стъпки, макар по всички канони на международните отношения, ако такава ексцесия се беше случила наистина, тя щеше да предизвика дипломатическа буря от осма степен.

Всичко обаче бе ограничено до умерено-формално изявление, публикувано в сайта на руското външно министерство, а Украйна не получи дори предвидената по протокол протестна нота. По-късно от публичните изказвания на Владимир Путин стана ясно, че Русия смята да използва изфабрикувания от нея скандал не като повод за резки външнополитически действия, а само за ескалация на вътрешната пропаганда.

След това Сергей Лавров фактически потвърди, че Русия дори не обсъжда възможността за разрив на дипломатическите отношения с Украйна.

Разбира се, това съвсем не означава, че такъв сценарий не може да се осъществи и затова има смисъл да видим как той би могъл да промени случващото се.

Може и да изглежда парадоксално, но инициирано независимо от коя страна скъсване на дипломатическите отношения между Украйна и Русия, няма да повлияе съществено на Минския процес, тъй като провеждащите се преговори не са регламентирани от дипломатическия протокол (иначе дори формалното участие в тях на представители на структури, които Украйна официално е обявила за терористични организации, би било принципно невъзможно).

Още повече, че заявка за излизане от Минския процес може да направи всяка страна в него, независимо от дипломатическите отношения между Русия и Украйна.

Ако такъв разрив все пак се случи, той ще повлече след себе си верижна реакция, предвидена от международния дипломатически протокол.

Ще бъдат закити всички дипломатически представителства на Русия в Украйна и на Украйна в Русия. Сега, при липсата на посланици, дипломатическите отношения се осъществяват от временни доверени лица. След прекратяването им обаче част от функциите им ще бъдат предадени на посолствата на някоя трета страна, която изрази готовност да изпълнява посреднически функции.

Покрай посолствата ще бъдат закрити и всички консулски отдели, които осигуряват поддръжка на гражданите на своите страни. По данни на външното министерство в Русия в момента с постоянно местожителство, на работа или по други причини живеят повече от 3 милиона граждани на Украйна, а повече от 300 души на ден (приблизително 10 000 годишно) търсят услугите на консулствата. Те предоставят на гражданите формуляри за регистрация, издават и възстановяват паспорти и други документи, правят нотариални заверки по законите на Украйна, поддържат имиграционните процедури, както и тези за получаване и лишаване от украинско гражданство и международно осиновяване. Консулските служители осигуряват защита на правата на украинците, ако попаднат в руски съд или в полезрението на правоохранителните органи. По време на избори именно в консулствата се организират изборните секции.

В момента между Русия и Украйна няма визов режим, но разривът на дипломатическите отношения почти неизбежно ще доведе до това двете страни да въведат такъв. Издаването на визи ще бъде възложено на консулските служби на трета страна. Сами по себе си всички тези изменения на режима моментално ще се отразят на всички пребиваващи в Русия украинци, както и на руснаците, които живеят и работят в Украйна (като това се отнася, разбира се, и за политическите емигранти и бежанците).

Бизнес комуникациите не зависят пряко от нивото на дипломатическите отношения между страните, но е много вероятно действието на много двустранни договори да бъде прекратено. А това може принципно да промени условията за трансграничен бизнес – таксите, процедурите за освобождаване от мито, данъчното счетоводство.

При това проблемът ще е не само в това, че за много хора случващото се ще е неприятно, неудобно и нерентабилно, но и както се казваше във времената на СССР, няма да допринесе за „смекчаване на международното положение“ (такива опасения са повече от смешни, като се има предвид, че анексията на Крим, дори без да говорим за военната инвазия в Донбас, значително повече увреди отношенията, отколкото би го направил произволен дипломатически демарш от Украйна).

Ако трезво оценим и премерим ситуацията, всяко изменение на обстоятелствата, независимо на кого са приятни или не, при добър избор на стратегия ще даде възможност за използване на новата ситуация за получаване на някакво преимущество.

Бедата е в това, че такива стратегии трябва да бъдат измислени и реализирани от хора, които не могат да решат дори значително по-прости проблеми. Като например назначаването на посланици в държави, с които Украйна няма никакви конфликти, но отношенията, с които са критично важни при сегашната ситуация. И действително за какви сложни стратегии говорим, ако във външно министерство и на „Банковая“ (улица в Киев, която се използва като синоним за украинските власти, както например Кремъл или Белия дом – б.р.) в продължение на толкова месеци не могат да съгласуват кандидатурите за посланици в Минск, Тбилиси, Копенхаген, Букурещ или Анкара?

Изводите от казаното дотук са, че в близките месеци отношенията между Украйна и Русия с голяма степен на вероятност ще останат на същото ниво на напрежение, на което са и в момента. Скъсване на дипломатическите отношения или опит за някакво съществено изменение на ситуацията няма да има, докато една от двете страни не получи съществен превес (Русия по традиция би формирала този превес във военната и пропагандната сфера, а за Украйна остават факторите на моралното превъзходство, защитата на своята територия, случващите се макар и много бавно реформи в страната и накрая – международната подкрепа). Позиционното противопоставяне ще продължи, а всяко рязко движение на една от страните, ще бъде използвано от другата за получаване на тактическо преимущество.

----

* Сергей Бережной е журналист в украинския новинарски портал www.liga.net, откъдето препечатваме текста. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.