Докато беше в затвора, Джан Дюндар имаше право да посещава веднъж седмично своя зъболекар в Истанбул. Новата му книга „Ние сме арестувани“ описва първото му отиване там. Дюндар не е точно психопат със склонност към самоубийство. Той бе арестуван миналата година, след като вестник „Джумхюриет – на който той бе главен редактор, публикува снимки, които показаха тайни турски оръжейни доставки за Сирия.

Но деветима жандарми, надзиратели и офицери от разузнаването го придружили по пътя му до зъболекарския кабинет. Ето така при управлението на Реджеп Тайип Ердоган Турция харчи публичните пари.

"Бусът на съдебната охрана тръгна по бус лентата, сигналните светлини бяха пуснати, сирените ни проправяха път в задръстването“, пише Дюндар.

Когато пристигнали при зъболекаря, няколко мъже, които пушели на тротоара, им махнали. Започнали да пляскат, някои се просълзили и дошли да си снимат селфита с него. Докторите се блъскали да му стиснат ръката. На тръгване, един от младите жандарми се приближил до Дюндар, за да го претъсри, и му прошепнал в ухото: „Братко, нека те прегърна, докато те претърсвам, но ти не ме прегръщай след това. ОК?“

Тези хора са част от това, което Дюндар нарича „другата Турция - демократичната светска част от Турция, която е доста над половината население“. Книгата „Ние сме арестувани“ е глас от тази Турция. Книгата се опитва да изясни какво точно прави Ердоган със страната и докъде се надява да стигне.

След като вестникът на Дюндар публикува снимките, той е обвинен в шпионаж. Целият редакционен екип на „Джумхюриет“, с изключение на двама души, се подписаха под дръзкото „Аз съм виновен“ на първа страница. „И аз трябваше да бъда до тях“, пише Дюндар. Той хвана самолета от Лондон за дома с очакването да бъде пратен в затвора. Арестуването на журналисти е стара турска традиция и страната има съответните постижения в писаната в затвора литература. Дори, когато бусът го откарвал в неговия изолатор в Силиврия (град на Мраморно море на 70 км от Истанбул – б.р.), „най-великият журналистически затвор в света“, Дюндар вече е планирал увода за книгата.

В затвора един надзирател му дал химикал и тефтер, за да поръча какво иска от лавката. Това било достатъчно. Дюндар започнал да пише книгата, като използвал и лявата си ръка, когато дясната се уморявала. Изолаторът бил ужасен, но пък предоставял пълно изключване от мрежата и дигитален детокс, за което някои светски личности в наши дни дори плащат. Дюндар определя престоя си в затвора като „най-продуктивната част от моя живот“.

Той също така получаваше сърдечната подкрепа на „другата Турция“. Стотици хора се редуваха да седят на стол в студа пред затвора в Силиврия в знак на протест срещу задържането му. Сред тях бе и 95-годишният архитект Айдън Бойсан.

През февруари Конституционният съд на Турция нареди Дюндар да бъде освободен. Докато вървял към изхода на затвора в Силиврия, съседите му по килия го изпращали с „Не забравяй за нас“. После преминал от затвора в „затвора от отворен тип, каквото е Турция“.

Но в Силиврия поне е бил на сигурно. Скоро слез излизането, Дюндар оцеля в опит за убийството му. А след проваления опит за преврат срещу Ердоган през юли, той бе сред хилядите, които режимът търсеше да арестува. Сега той живее в изгнание. Бог знае кога ще се върне обратно вкъщи.

Днес Ердоган триумфира в Турция. Серията от кървави атаки на „Даеш“ успяха да тласнат уплашените турци в прегръдките на силния човек. След това опитът за преврат му даде картбланш, за да прибере на топло враговете си. Затворниците, които са викали „Не забравяй за нас“, най-вероятно ще бъдат забравени. Много други вече се присъединиха към тях. Дори и съдиите от Конституционния съд, които освободиха Дюндар, бяха уволнени. Дюндар ми каза по телефона: „Нито едно избрано правителство в Турция досега не е било толкова силно и толкова потисническо“.

А и нито едно турско правителство от ново време не е било толкова фокусирано върху геополитиката. Западните лидери искат Ердоган да им помогне срещу „Даеш“, за да намалят ужасите в Сирия и за да държат бежанците от Близкия изток далеч от Европа. Ако той им помогне, Западът ще му позволи да продължи с ексцесиите. Но Ердоган в момента реже Европа и САЩ, за да флиртува с Русия и Иран. Освен това прави някакви свои неща в Сирия – турската артилерия и авиация помагат на сирийските бунтовници да се бият срещу кюрдските милиции.

Когато попитах Дюндар каква е главната цел на Ердоган в Сирия, той отговори: „Да попречи на създаването на кюрдска държава в региона“. На Ердоган не му пука толкова за борбата с „Даеш“, въпреки че групировката уби само в Турция толкова хора, колкото в цялата Европа. Ако Западът подкрепи Ердоган срещу кюрдите, тогава той ще бъде заедно със Запада, казва Дюндар. А що се отнася до над 3-те милиона окаяни бежанци в Турция, най-големият брой в която и да е страна по света, Ердоган просто би им раздал турски паспорти. Неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието се нуждае от гласовете им.

Голяма част от журналистиката e глупава, редакциите прегряват и нямат достатъчно информация, но тази книга ни напомня, че още по-лоша е липсата на журналистика изобщо. Тази година Турция е на път да задмине Китай като страната, която изпраща най-много журналисти в затвора (в Русия журналистите просто умират мистериозно). Когато американският вицепрезидент Джо Байдън се срещна с дъщерята и сина на Дюндар, той цитира Томас Джеферсън: „Ако трябва да избера дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, не бих се колебал за миг да избера второто“. Ердоган обаче предпочита първото.

Саймън Купър е политически наблюдател във "Файненшъл таймс". Преводът е на Клуб Z.