Измина повече от месец от опита за преврат в Турция. Повечето хора са доволни, че предотвратихме покушение срещу нашата демокрация, което би могло да доведе не само до брутален военен режим, но може би и до гражданска война. От друга страна, мнозина извън Турция изглеждат по-притеснени за случващото се след проваления преврат, отколкото за самия кървав пуч, който остави след себе си над 250 убити.

Това, което реално притеснява хората, най-вече на Запад, е чистката, която президентът Реджеп Тайип Ердоган и правителството му започнаха след метежа. Смайващите цифри са 80 000 държавни служители уволнени от работа, над 2000 от тях са съдии или прокурори. Същевременно над 20 000 души бяха арестувани. Правосъдният министър обяви по-рано този месец, че близо 38 000 затворници ще бъдат пуснати, за да освободят място в турските затвори.

На някои хора тези цифри навяват спомени за мрачните епизоди от миналия век - зловещата голяма чистка на дисиденти при Сталин през 30-те г. или възползването на Хитлер от подпалването на Райхстага за разправа с комунистите.

Но ситуацията в Турция е твърде сложна за такива исторически сравнения. Например главният политически съперник на Ердоган - светската Републиканска народна партия (РНП), е съгласна с президента, че държавата трябва да бъде прочистена от хора, подкрепили опита за преврат. В дните след 15 юли лидерът на РНП Кемал Кълъчдароглу отиде за първи път при Ердоган в президентския дворец. Двамата противници дори говориха заедно на митинг срещу преврата, на който се стекоха милиони хора.

С други думи, заговорът за преврат, който се опита да изкорени нашата демокрация, засили нашата решимост. Главните групи в Турция - ислямисти, привърженици на светската държава, националисти и кюрди, сега са здраво обединени за първи път от десетилетия насам, макар и само по един въпрос. Те са единодушни, че заговорът не е бил дело на отделни офицери, а по-скоро на ислямска секта, проникнала в ключовите държавни институции. Това е движението, оглавявано от Фетхуллах Гюлен - турски имам, живеещ в Пенсилвания от 1999 г.

За незапознатите това може да звучи като поредната теория на конспирациите в Турция. Но тези, които познават страната, смятат, че тази теория е вярна. Джеймс Ф. Джефри - посланик на САЩ тук от 2008 до 2010 г., заяви пред турски вестник, че гюленистите, както са известни поддръжниците на Гюлен, са "проникнали много дълбоко" в турските полиция и съдебна система. Джефри каза също, че членовете на групировката са "верни на движението, а не на държавата", и че смята за "много вероятно", че гюленистите в армията са оглавили опита за преврат.

Турските власти казват, че знаят, че това е повече от вероятно. Те твърдят, че някои от заговорниците признали, че са членове на гюленистката секта и действат по нейни заповеди, както и че разшифровани послания показват връзките им. Висш турски генерал, задържан от метежниците през нощта на 15 юли, свидетелства, че заговорниците искали да го накарат да говори с "нашия водач Гюлен".

Голямата чистка в Турция няма за цел да бъде наказан всеки дисидент, а да демонтира това опасно присъствие в държавата. Говорителят на Ердоган - Ибрахим Калън, сравни ситуацията с уволнението на стотици хиляди държавни служители комунисти от германското правителство след падането на Берлинската стена.

"Всяка държава, изправена пред вътрешен бунт, ще направи същото", написа бившият шведски премиер Карл Билд.

Но дори чистката да е необходима, е възможно тя да отиде твърде далече. Движението на Гюлен е структурирано на принципа на разделението. Извън незаконните си политически амбиции, групировката има множество законни училища, благотворителни и медийни организации. Самото даряване на пари или работата в една от тези сфери не би трябвало да бъдат поводи за арест, каквито, изглежда, са тревожните случаи с някои от задържаните.

Например правителството издаде заповеди за ареста на над 40 журналисти, някои от които са изтъкнати имена, само защото са работили или писали за прогюленистки вестник. Но журналистите с право казват, че са само критици на правителството, които не са знаели, за незаконните дейности на групировката. (Както в един момент беше и с Ердоган. Тогава партията му се съюзи с движението на Гюлен, докато не се разделиха през 2013 г. Той се извини, че не е знаел за незаконната дейност на организацията.)

Някои от най-ревностните привърженици на Ердогад не само игнорират тези нюанси, но също така нямат търпение да открият "скрит гюленист" във всеки критик. За да вървим напред, Ердоган, който даде някои положителни сигнали за национално помирение след преврата, трябва да обуздае своите поддръжници, които настояват тази чистка да прерасне в параноичен диктаторски лов на вещици. Той също така трябва да продължи да работи с главните опозиционни сили, които разбират сериозността на проблема, който представляват гюленистите, но с право предупреждават за прекалените гонения.

Същевременно Западът трябва да разбере, че не става дума само за авторитарните тендении при Ердоган. А за реална заплаха срещу Турция, която показа смъртносната си същност на 15 юли. Освен това Турция е травматизирана тези дни от постоянните терористични атаки от бойци от "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.) и кюрди. За да може да се справи с тези кризи в рамките на демокрацията, Турция не се нуждае от враждебни критици, а от критични приятели. Западът трябва да засили това приятелство, като първо разбере какво в действителност преживява Турция, а след това да предложи съвети как да бъдат спазвани човешките права и върховенството на закона.

------

* Авторът е турски писател, журналист и политически коментатор. Статията му е публикувана във в. „Ню Йорк таймс“.