Има нещо дребнаво и еснафско в обществения дебат около Брекзит. И то не само във Великобритания. Размишляваме над въпроси като тези: колко силно ще пострада търговията с Острова, колко и кои мигранти ще имат право да се заселват в бъдеще в Обединеното кралство. Но това са направо дреболии в сравнение със стратегическите въпроси, пред които е изправена Европа заради излизането на британците от ЕС. Точно по времето, когато глобалната тежест на Европа така и така се топи, пред разпад се оказва и политическото единство на континента. А това ще излезе много скъпо на всички участници в тази игра.

Голямата грешка на британците

Най-високата цена ще платят британците. По силата на един уникален акт на самоизолация те напуснаха конферентната маса, на която се решават всички важни европейски въпроси. Не са ли наясно, че който се отказва от мястото и гласа си в Брюксел, губи и влиянието си в най-важния властови център на Европа? Подобна роля е очевидно приемлива за малки страни като Швейцария, която никога не е имала претенции да съопределя съдбините на континента. Но за една някогашна световна сила, която разглежда самата себе си като глобален играч, това е огромна загуба. Да, Лондон не губи изцяло достъпа си до европейската политика, но всеки път ще трябва да си го извоюва наново.

На британците няма да им е никак лесно и на световната сцена. Защото има голяма разлика дали отиваш на търговски преговори в Пекин като представител на една страна с 65 милиона жители или като част от един вътрешен пазар с над 500 милиона потребители.

Едно от най-големите изхвърляния на поддръжниците на Брекзита беше твърдението им, че да плува като самотна златна рибка в пълен с акули басейн е за Великобритания по-добре, отколкото да е в ятото с останалите европейци. Във всеки случай това няма нищо общо с историческия опит. А той показва, че държавите имат нужда от съюзници. И то не само по търговските въпроси. Британското членство в НАТО не може да бъде заместител - просто защото един военен съюз има тясно ограничено предназначение.

С кого тогава иска да си сътрудничи Великобритания в бъдеще? С Русия? Или с Китай? Трудна работа, като се имат предвид различията между Обединеното кралство и тези две страни в (гео)политически план. Или може би иска да си сътрудничи с бившите си колонии? И това е твърде невероятно, защото те не влизат в "тежката категория". Или все пак сътрудничество с ЕС? Не, лагерът на евроскептиците ще направи всичко възможно, за да го осуети. Остават само Съединените щати, традиционният партньор на Лондон. Това сътрудничество обаче може да излезе твърде солено. Защото цената, която се плаща във Вашингтон за едно такова партньорство, е по правило много по-висока от тази в Брюксел.

Огромна загуба и за ЕС

Всички тези последици ще усети и ЕС, макар и не толкова силно. При положение, че губи третата си по големина страна-членка, позициите на ЕС в международен план неизменно ще отслабнат. Съюзът вече няма да може да претендира, че говори от името на (почти) цяла Европа. В Москва, в Пекин и другаде ще се възползват от това при всеки удобен случай. Защото когато Европа излиза на световния терен с два отбора, те могат да бъдат умишлено противопоставяни. Но ЕС все пак има предимството, че в него членуват три от десетте най-големи икономики в света - Германия, Франция и Италия. Така че ЕС си остава най-важният дипломатически адрес на европейския континент.

В същото време обаче е пределно ясно, че Брекзит може да нанесе огромни вреди на единството в ЕС. Към момента Лондон няма много приятели сред останалите страни-членки. Това се дължи най-вече на рестриктивната миграционна политика, насочена предимно срещу преселниците от източноевропейските държави. До неотдавна обаче поляци, балтийци и други европейски народи бяха тясно свързани с Великобритания, защото я разглеждаха като европейски проводник на американското обещание за защита срещу Русия. С оглед на актуалните развития и настроения е твърде възможно тази връзка да бъде съживена. И тогава Европа може да се разпадне на два легера - един германско-френски, който може би ще флиртува с Русия, и една трансатлантическа ос около Лондон. Подобно разделение неизменно ще парализира ЕС - особено когато става дума за въпросите на сигурността.

Казано накратко: Брекзитът е огромна загуба за Европа. Той усложнява политическото ежедневие на континента и ограничава влиянието на европейските народи в световен мащаб. На всичко отгоре този обрат се случва във време, когато заради и без друго нажежените настроения е почти невъзможно да бъдат намерени адекватни институционални решения. Така например никой разумен политик няма да заложи на по-нататъшното разширяване на ЕС с цел да се засили тежестта на Съюза. Не и при тези потенциални кандидати за членство, не и при този опит с някои от новите страни-членки. Не може да бъде наложено и някакво съществено задълбочаване на интеграцията - нищо, че мнозина в Брюксел все още си мечтаят за това. С други думи: можем само да се надяваме, че в следващите години никоя друга страна няма да последва примера на британците.

----

* Препечатваме от Дойче веле текста на Николас Бусе, публикуван във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".