Половината от руснаците отказаха да участват в изборите, смятайки ги за загуба на време. Съобщенията за многобройните фалшификации не възмутиха никого. Акции на гражданско неподчинение, ако съдим по всичко, няма да има.

Въпросът е на какво разчитат руснаците, оставайки сами срещу руската държава?

Ако няма парламент, какво да се прави, когато руският Левиатан насочи вниманието си към теб? Към кого да се обърнеш? Европейският съд по правата на човека, затрупан до върха с дела от Русия, сега е далече. Независимите медии са на доизживяване, правозащитните организации са мъртви – кой ще ти помогне в беда?

Абсурдна ситуация – отлично познавайки света, в който живеят, неговите „понятия“ и закони, руснаците съзнателно се отказват от допълнителна защита срещу него. Какъв е смисълът? На какво се надяват?

Смисълът очевидно е в това, че руснаците се опират на собствените си „народни“ правила за общуване с държавата, смятайки ги за по-ефективни. Оставайки без парламент и фактически без медии, те не се чувстват незащитени.

За какви точно навици става дума?

Високото ниво на недоверие, за което толкова много говорят социолозите, позволява на руснаците анонимно да се разтворят в многомилионната руска маса. Гражданинът на Руската федерация е трудно да бъде забелязан и мъчно да бъде запомнен в тълпата от себеподобни. Това, както смятат руснаците, ги защитава от проблемите с държавата по-добре, отколкото парламентът и медиите. Анонимността, родена от недоверие, снижава до минимум нежеланите контакти с чиновниците и органите за сигурност.

Става дума преди всичко за умението да не се събужда подозрение у държавата. Руснаците умеят да не се открояват в тълпата на лоялните и съгласните. Те не говорят за политика с непознати. Страхуват се от журналисти, особено от онези, които говорят с чуждестранен акцент. Ако не успеят да се измъкнат от разговора, ще припомнят съдържанието на последната новинарска емисия и ще го преразкажат някак, защитавайки доколкото могат страната.

Избягвайки публичността и вниманието на държавните органи, те машинално заобикалят местата, на които има телевизионни камери. Ако камерата е насочена към тях, те се обръщат и прикриват лицето си.

Ако руснаците отидат на митинг, то го правят само на онзи, на който просто няма как да не присъстват. С изключение на Москва и Санкт Петербург митинг, на който присъствието не се записва, няма да събере и един руснак.

Руското общество прелива от параноя кои текстови съобщения четат органите на реда и кои не. Смисълът на тази параноя е страхът да не попаднеш под подозрение. Ръководени от него те внимават в социалните мрежи и в разговорите си по мобилен телефон. Акаунтът без снимка, с празна лента и фалшиво име е идеалният руски акаунт.

Ако наблюдавате как руснаците общуват извън тесния си кръг от роднини и проверени познати, ще останете с впечатлението, че те разговарят сякаш в пазвата на събеседника им има записващо устройство, а той самият е подставен правителствен провокатор.

Опитвайки се да проникне дълбоко в руското общество, руската държава неизбежно засяда в това недоверие. А изучаваният обект се изплъзва, изтичайки като пясък между пръстите. Задавайки въпроси, държавата чува отговорите, казани от собствените й пропагандатори. Тя се сблъсква със защита и не може да проникне навътре. И в същото време никой не знае какво точно става в главите на руснаците от другата страна на защитата. За какво мислят? От какво са недоволни? Какви планове кроят?

Органите за сигурност като правило разчитат на липсата на протестна активност: ако гражданите не са на улицата, значи са готови да се примирят. Проблемът е в това, че извън уличния протест, съществуват още стотици начини за пасивна съпротива, близки до партизански саботаж.

Купуването на военен билет (документ, който служи за паспорт по време на служба във войската или други силови ведомства, и в който се записва и освобождаването от тях – б.р.), позволяващо да се избегне службата в армията, е един от тези способи. Знаейки прекрасно какво представлява руската армия, руснаците пасивно и без митинги и обръщения в Думата, се стараят да я заобиколят. Оставайки в същото време невидими, спазващи закона и лоялни.

Освен покупката на военен билет, има и отсрочка, предоставяна от висшите учебни заведения. Този метод беше особено актуален по времето на бума на висшето образование, когато вузове се появиха буквално във всеки районен център, а хората имаха пари, с които легално да отложат службата до възраст, в която вече не могат да бъдат повикани в армията.

Когато е необходимо, руснаците с чувство произнасят сталински лозунги, водейки паралелно с това преговори с военния комисар по кой член е най-удобно да отърват сина от призовка. Или започват втора работа, за да платят университета му. За да не воюва той като дядо си.

Когато се говори за натиска на властта върху руското общество, трябва да се разбира, че той се компенсира от саботажа в низините. Показна лоялност, подкупи на чиновниците, неплащане на данъци, невидимост – руснаците имат множество методи в арсенала си.

Ако няма парламент, ако медиите са мъртви, значи руснаците ще минат към пасивна съпротива, саботирайки исканията на властите. Следователно в скоро време ще започне надпревара във въоръжаването: руснаците ще измислят нови варианти за саботаж, разлагайки властта по места, а Москва в отговор ще измисля нови средства за мотивация, контрол и сплашване.

Интересно кой ще победи?

----

* Максим Горюнов е руски философ, блогър и публицист. Текстът му е публикуван в независимото интернет списание "Спектр.Пресс", откъдето го препечатваме. Подзаглавието е на Клуб Z.