ЦИК вече обяви официалните резултати от президентските избори. За Румен Радев и Илияна Йотова са гласували 59,37%. За Цецка Цачева и Пламен Манушев - 36,16%. Квадратчето "Не подкрепям никого" са зачеркнали 4,47%.

На първия тур резултатите изглеждаха така:

Румен Радев - 25,44%

Цецка Цачева - 21,96%

Красимир Каракачанов - 14,97%

Веселин Марешки - 11,17%

Пламен Орешарски - 6,63%

Трайчо Трайков - 5,87%

Избирателна активност 57,47%.

На референдума трите питания бяха недвусмислено одобрени с "да". Гласуваха 50,86% и само 12 027 гласа не стигнаха за 3 500 585, за да стане допитването задължително. 

Това са реалните резултати след президентските избори и референдума. След вота отново се чуха традиционните коментари, че социологическите изследвания са въвеждали в заблуждение и социолозите не са познали, че новият държавен глава на страната ще се казва Румен Радев, а са давали първото място на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. Доколко това е така и какво прогнозираха социолозите, които напоследък търпят доста удари по надеждността на анализите си и то не само в България, но и при ключови събития като Брекзит във Великобритания и изборите в САЩ.

Картината у нас:

- Между двата тура и трите социологически агенции, които представиха резултати от изследванията си - "Галъп Интернешънъл", "Алфа рисърч", "Маркет линкс", сочеха победа на Радев със сериозна преднина пред Цачева. Като подчертаха, че той ще привлече стабилен процент от гласувалите за Каракачанов, т. нар. националистически вот, че гласовете за Орешарски (на електората на ДПС) ще се прелеят под строй при генерала, част от тези на Марешки също. Както и че Цачева няма резерв. От никъде. Единствената изненада, ако въобще може да става дума за изненада в този случай, е, че Радев получи още по-голяма от прогнозираната подкрепа и то от неочаквани посоки -от хора гласували на първи тур за ГЕРБ  и даже за РБ. Както и че "Не подкрепям никого" дори и на балотажа се оказа, че не е особено търсен избор и че е надценен като опция за протестен вот.

 
- Още в коментарите към изследванията в началото на октомври се подчертаваше, че избирателната активност ще бъде висока, интересът към тях е голям и че те съвсем не трябва да бъдат приемани за предрешени в полза на ГЕРБ. Повечето социологически агенции очакваха избирателна активност между 56 до 60% и това се реализира.
 
- В седмицата преди гласуването на 6 октомври даннните и прогнозите, които се появиха сочеха действително преднина на Цачева пред Радев в рамките на 3-4%.
Най-щедри към Цачева бяха от "Екзакта рисърч" с 5,5% разлика като се въздържаха от прогноза за балотажа.
 
 
Най-малката разлика и почти изравнени позиции между двамата кандидати прогнозираха от "Маркет линкс", но отново с лек превес в полза на досегашната председателка на НС.
 
 
Повечето от агенциите отчетоха, че Цачева влиза в предизборната кампания като не особено популярна фигура и то в последния момент, че с напредването на времето подкрепата за нея не расте, замръзнала е на едни и същи позиции и е харесвана само от най-силните привърженици на ГЕРБ и че няма потенциал да привлича нови гласове. Същевременно процентите за Радев (както и за Каракачанов и Марешки) растат с приближаването на изборите. Поради всички тези причини, както и много голямата вероятност от гласуване "всички срещу Цачева" на балотажа, кандидатката на ГЕРБ ще бъде изправена пред загуба.
 
 
 
- В седмицата преди вота повечето агенции дадоха и точна картина как ще изглежда подредбата на кандидатите и след първите две позиции. Третото място за Красимир Каракачанов изглеждаше бетонирано отрано. Но в последните дни преди вота социолозите отчетоха активизация на поддръжниците на Веселин Марешки. И че той "дърпа" нагоре до четвъртото място. Ръст, очаквано след подкрепата от ДПС, имаше и при Пламен Орешарски, който стигна до петатата позиция. Така Ивайло Калфин и Трайчо Трайков отстъпиха по-назад.
 
 
- Още десетина дни преди референдума беше ясно, че и трите така формулирани въпроса се радват на голямо одобрение от избирателите. Те искат мажоритарна система в два тура, задължително гласуване и субсидия за партиите от 1 лв. на глас. По-интересно беше ще има ли достатъчно избирателна активност, за да се мине прагът, в който референдумът става задължителен. Последните изследвания преди вота показаха, че картината е на ръба и вероятно активността ще бъде близка до 50%.
 
 
Да се говори, че социолозите не са познали (отново) за тези избори е доста пресилено. По-скоро може да се каже, че са подходили с известна предпазливост при обявяването на първата изборна загуба на ГЕРБ (трудно се разбива митът за непобедимата ГЕРБ) при това от кандидат, напълно неизвестен за широката публика и без никакъв опит в политиката допреди два месеца. Картината беше допълнително усложнена и размита от внушителния брой кандидати, "задължителното" гласуване, елемента "Не подкрепям никого". Недооценена в силата си остана и вълната от протестния вот, както и засилващите се тежнения по силната ръка. (По доста необоснована логика българите пренасят този силов елемент към президента и то личи като тенденция в рейтинга на държавния глава). Факторът "генерал" се оказа много съществен. Българите си откриха нов генерал - по-непознат, по-героиен и най-вече по-малко износен от Бойко Борисов.