Най-силното проявление през последните 35 години на климатичния феномен Ел Ниньо свърши. Официално. През този период станахме свидетели на продължителни засушавания, изпепеляващи жеги, недостиг на вода и в същото време същински потопи. Последствията от втората година на необичайно време ще бъдат усещани много месеци наред, прогнозира в. "Гардиън". Те ще се изразяват в недостиг на храна, от който ще пострадат близо 100 милиона души. Милиони по-бедни фермери ще останат и без съвсем ниските си доходи. А цените в градовете ще скочат. Това предричат специалисти от ООН и водещи световни метеоролози.

Според учени, работещи за правителствата на САЩ и Австралия, температурите на водната повърхност в Тихия океан, които значително се затоплят на всеки няколко години, са се охладили до нормалните равнища, за да се покачат отново през тази година. Това бележи края на 18-месечната климатична "дупка", която причини социални и екологични сътресения в Азия, Африка и Латинска Америка.

Възможен е обаче обратният ефект, който причинява явлението Ла Ниня. В такъв случай температурите ще паднат на равнища под нормалните в екваториалните води на Пасифика, като това ще предизвика по-проливни дъждове, наводнения и много по-студени температури в редица страни.

Екстремните условия ще траят много месеци, предупреждават хуманитарни групи. Особено голямо е безпокойството за южните части на Африка, където от Програмата на ООН за прехрана очакват, че 50 милиона души ще имат нужда от хранителни доставки в предстоящите 9 месеца.

През последните месеци пък в Южна Азия времето бе изключително екстремно. Страни като Индия, Филипините, Мианмар, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Индонезия пострадаха от най-тежката суша и най-горещата вълна през последните десетилетия.

Според американски метеоролози най-високите в историята си температури са регистрирали Тайланд (44,6 градуса по Целзий), Камбоджа ( 42,6), Лаос (42,3) и Малдивските острови (34,9). В средата на май Индия счупи световния рекорд с температура от 51 градуса, регистрирана в щата Раджастан.

"Милиони семейства живеят там, откъдето минава опустошителният път на екстремните условия, създадени от Ел Ниньо. Най-вече децата са заплашени от глад, болести и липса на възможност да получат образование. Най-засегнатите от Ел Ниньо страни поемат и най-големия удар от климатичните промени. Най-уязвими са бедните райони, които ще продължат да страдат най-много", заяви Таня Стийл – временен изпълнителен директор на международната организация "Спасете децата".

Ето как ще бъдат засегнати отделните държави.

Индия

Два последователни несъстояли се дъждовни мусонни сезона, най-слабите за 7 години валежи и някои от най-големите горещини, регистрирани през деня и нощта, изпепелиха огромни селскостопански площи. Реколтата от ориз, царевица, захарна тръстика и растително масло сериозно пострада през сезон 2015-2016 г.

Пострадаха стотици милиони жители на страната, които зависят от селското стопанство. Според съобщенията хиляди бедни фермери са напуснали селските райони и работата си там и са се преселили в градовете.

Май и юни обикновено са най-горещите месеци в Индия и температурите тогава редовно скачат над 40 градуса. Жегата през тази година обаче бе безпрецедентна. Реки, езера и язовири пресъхнаха на много места в щатите Раджастан, Махаращра и Гуджарат.

Горещите вълни направиха непоносим живота в много градове. Метеоролози предупредиха през май за нови предстоящи жеги, след като температурите доведоха до спиране на тока поради постоянното използване на климатици.

Виетнам

Страната страда от най-тежката суша от 100 години насам. Нивата на реките са рекордно ниски, а прясната вода се засолява. Поради ниското ниво на река Меконг и притоците й засолена вода започна да навлиза там два месеца по-рано от обикновеното и стигна между 20 и 30 километра по-далече.

В резултат пострадаха над 4,3 милиона декара насаждения. Особено тежки щети понесе производството на ориз. Според ООН 5 милиона декара оризища са все още заплашени, а 300 000 домакинства от много месеци насам са без доходи.

Повече от 10 000 домакинства в 11 провинции трябваше да бъдат снабдени с бутилирана вода и таблетки за пречистване на течността, която тече от чешмите. Дъждовете отново заваляха в знаменития "кафеен пояс" на Виетнам, но близо 20 на сто от всички кафеени дървета са или загинали, или повредени.

Монголия

През зимата страната преживя сурово време с много сняг, виелици и температури до минус 50 градуса по Целзий.

Това бе катастрофа за десетки хиляди семейства на пастири, които изгубиха близо 30 на сто от стадата си и наблюдаваха смъртта на над 1 милион глави добитък най-вече поради гладна смърт или студ. Над 2,5 милиона глави добитък се очаква да умрат до края на годината. Страничните ефекти от това са липсата на образование за децата, безработицата и финансовите загуби.

Камбоджа

Близо 2,5 милиона декара от уникалните потопени във водата гори край жизнено важното за екологията езеро Тонле Сап бяха унищожени от пожари от януари насам. Езерото е най-важният развъдник за много видове риба, които мигрират в река Меконг и служат за храна за хиляди жители на Лаос, Камбоджа и Виетнам.

Според Чхен Пен – директор на Института по риболов във вътрешността на страната към министерството на селското стопанство, пожарите ще намалят производството на риба през следващата година. Рибата съставлява 80 на сто от протеина в менюто на камбоджанците.

Изключително тежките жеги не позволиха и на десетки хиляди фермери да засадят ориз. Дъждовете започнаха късно, като само изостриха сушата. Очаква се износът на основни храни от Азия да бъде най-ниският от много години насам. Макар на фермерите да бе осигурена вода, с чиято помощ да садят, има опасения, че задаващият се феномен Ла Ниня ще докара опустошителни порои.

Сушата засегна 2,5 милиона души. Това доведе и до смъртта на добитък, маймуни и тонове риба, съобщиха от Националния център за борба с бедствията.

Мианмар

Дъждовете по време на мусона започнаха в началото на юни. Но могат да минат месеци, преди да отшумят ефектите от най-голямата суша и най-високите температури. Недостигът на вода е всеобщ през април и май. През тази година обаче над 2000 села останаха съвсем без вода, след като кладенците, водоемите и реките пресъхнаха.

Инле – второто по големина езеро в страната, пострада от безпрецедентно ниското ниво на водата. Фермерите не успяха да засадят нищо. Регионите Магуай, Мандалай и Сагаинг, известни като "сухата зона", пострадаха особено тежко.

Филипините

Тази островна държава зависи от вноса на ориз от Виетнам и Тайланд. Очаква се обаче цените рязко да скочат, тъй като двете индокитайски страни сериозно пострадаха от сушата и гибелта на насажденията. В страна, където бедните харчат близо четвърт от доходите си за ориз, всеки скок на цените или недостигът могат да прераснат в политическо напрежение. Фермерите предупредиха за още щети за реколтата през годината, когато Ла Ниня може да донесе проливни дъждове.

Над 5 милиона души, повечето от които на остров Минданао, пострадаха тежко от сушата и горещите вълни. Според правителството в Манила близо 200 000 фермери останаха без реколта.

Индонезия

Унищожена реколта, глад, тежки порои и земни свличания – това е картината от най-голямата островна държава в Азия. Ел Ниньо достигна пика си през януари, което съвпадна със сезона за отглеждане на царевица и засаждане на нуждаещите се от дъжд оризища. Силните дъждове започнаха през май и причиниха повсеместни наводнения и земни свличания, които доведоха до смъртта на много хора.

Последните изчисления показват, че близо 25 процента от необходимите оризова насаждения не са били засети до края на 2015 г. в Източна Индонезия и на островите Ява и Сулавеси. Според Програмата на ООН за прехрана сушата засегна 22 милиона души, които зависят от селското стопанство. Очаква се над 1 милион души да имат нужда от хранителни доставки. 80 на сто от домакинствата са с намалени доходи. Най-тежките ефекти ще бъдат усетени от август нататък.

Близо 500 000 души – около половината от тях живеят в бедната провинция Западен Тимор, се нуждаят от храна, а други 700 000 са заплашени със същото според данни на ООН. Ако проливните дъждове причинят наводнения, достъпът до храна може да стане още по-проблематичен за хората в най-засегнатите райони. Пороите и земните свличания могат да унищожат реколтата.

Източен Тимор

Сушата забави засаждането и значително намали производството. Много райони останаха с малко вода. Според министерството на селското стопанство близо половината от домакинствата в тази малка и нова страна (станала независима едва през 2002 г.) ще страдат от глад. Особено тежко ще бъде положението на 120 000 души.

Задава ли се конфликт за вода между Китай и Индокитай?

Същевременно сушата в Азия може да доведе до въоръжен конфликт за вода между Китай и страните от Индокитайския полуостров, пише италианският вестник "Ла стампа".

В делтата на Меконг цари незапомнена суша – най-тежката за последните 100 години. Според правителството на Виетнам нивото на Меконг е паднало под минимума, регистриран през 1926 г. Понижаването се наблюдава по цялата дължина на реката, която е 4300 километра от извора й в Тибет до Тайланд и Южнокитайско море.

Виетнам смята, че недостигът на вода е заради изграждането на 6 големи язовира по горното течение на Меконг в Китай. В Ханой твърдят, че Пекин не позволява руслото на реката да се напълни с вода, като така оказва натиск върху азиатските страни, през които минава тя – Мианмар, Лаос, Тайланд, Виетнам и Камбоджа.

Освен това Азия е континентът с най-много язовири – само в Китай броят им е 90 000, но с най-малко количество питейна вода на глава от населението. А Китай строи язовири край изворите на големите реки, течащи от Хималаите.

Самият Китай също изпитва недостиг на вода. Експерти от Световната банка са убедени, че това е резултат от резкия икономически скок през последните години. Излиза, че споровете за достъпа до водни ресурси в Далечния изток, са резултат от наслагването на фактори като икономическия ръст в Китай, глобалното затопляне и националното съперничество. Това превръща Азия в плацдарм на криза от нов тип.

Що е то?

Климатичните явления Ел Ниньо и Ла Ниня се повтарят през приблизително пет години в тропическите части на Тихия океан. Названията на двата феномена са испански. El Niño означава "момченцето" или "младенецът", а La Niña – „момиченцето". Освен тези явления съществува и Южното колебание. То е свързано с промените на атмосферното налягане в западните тропически части на Пасифика.

Всички тези процеси са свързани. Топлата океанска фаза Ел Ниньо съпътства високото атмосферно налягане, а студената фаза Ла Ниня – ниското налягане в Западния Пасифик. Ел Ниньо и Ла Ниня се редуват през периоди от между 2 и 7 години. Или поне така е било през последните три века. Има обаче и данни за силни колебания през ранния холоцен – преди 10 000 години.

Според някои изследвания силна проява на Ел Ниньо през 1789-1793 г. довежда до лоши реколти в Европа. Подобен ефект през 1876-1877 г. пък става причина за най-смъртоносния масов глад през XIX век.

Името Ел Ниньо е споменато за първи път през 1892 г. Тогава капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на Географското дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение, тъй като то е най-забележимо около Коледа. Точно тогава Ел Ниньо предизвиква за първи път силен интерес. Конкретната причина е въздействието му върху добива на гуано – вещество, съставено от изпражнения, урина и останки от морски птици, прилепи и тюлени. Изследват се и ефектите върху други дейности, свързани с биологичната производителност на океана.

През 1893 г. ученият Чарлз Тод отбелязва, че сушите в Индия и Австралия съвпадат по време с Ел Ниньо. Две години по-късно други специалисти забелязват връзка между явлението и наводненията. През 1924 г. Гилбърт Уокър наблюдава свързаните с Ел Ниньо промени в атмосферното налягане в западната част на океана и въвежда понятието Южно колебание.

Силният Ел Ниньо през 1998 г. според някои оценки довежда до гибелта на 16% на сто от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 градуса по Целзий. Ел Ниньо затопля водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителни вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода. Тя измества студената вода на Перуанското течение.

При Ел Ниньо е типично зимите да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад на САЩ, в Централна и Южна Калифорния и в югоизточните щати. А тихоокеанските северозападни щати остават по-сухи.

За разлика от Ел Ниньо по време на Ла Ниня щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено. Много често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в някои части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка може да бъде много по-топло от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юли 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.