Забрани, хаос, предпоставки за корупция и лобизъм, които ще изгонят в чужбина любителите на природосъобразния туризъм.

Така от Българско кемпер общество обобщават новата-стара наредба на правителството, която уж трябва да регулира т.нар. диво къмпиране, публикувана за обществено обсъждане. Както Клуб Z писа, въпросният текст е почти копи-пейст от този, предложен от кабинета "Борисов 3" и с който този сегмент от туризма - временното разполагане на кемпери, каравани и палатки - на практика се заличава, а тези които го практикуват биват поставени извън закона и подлежат на солени глоби. Причината е, че нито държавата, нито местната власт имат ангажимент да обособят места за къмпиране. Такива може да направят собствениците на частни имоти, но след дълъг процес на издаване на разрешителни и десетки изпълнени изисквания - и то само за срок от до три години. 

Но най-същественият проблем остава фактът, че наредбата третира само Черноморието, а къмпиране се практикува на територията на цялата страна.

Българско кемпер общество бе част от работната група, създадена със заповед на бившия премиер Николай Денков, но с идването на власт на служебното правителство на Димитър Главчев (ГЕРБ) процесът се забули в тайна, а неправителственият сектор беше "отлюспен" от дискусиите. Към този момент бе изготвена чернова, предвиждаща уведомителен (а не разрешителен) режим, интерактивна карта с местата за къмпиране и пр., но тя бе хвърлена в кошчето от кабинета "Желязков".

"Проектът е ретрограден (преди десет години беше предложен същият), формалистичен и напълно неадекватен спрямо реалността на терен и световните добри практики. Той не само не решава съществуващите проблеми в сектора, но и създава допълнителни бариери", посочват от кемпер обществото.

И предупреждават, че предстои "насочване на хиляди къмпиращи към съседни държави в ущърб на българския туризъм, държавния и обществен интерес".

"Призоваваме наредбата да бъде цялостно и окончателно оттеглена. 

Настояваме за своевременни, включително законодателни промени, които да регламентират условията за къмпиране в страната, като Министерството на туризма вземе активно и конструктивно отношение към процеса на разработване и прилагане на тези нормативни актове.

Готови сме да се обърнем към европейските институции в защита на обществения интерес и европейското право!" - се посочва още в позицията.

Заради цялостно сбърканата концепция, както и заради гореописаните проблеми (и още) от "Зелени закони" подеха инициатива - изготвиха шаблон, който гражданите могат да изпращат като становище срещу наредбата, докато тече общественото обсъждане на e-mrrb@mrrb.government.bg. От Българско кемпер общество призовават за същото. Срокът за общественото обсъждане е 31 юли, като дотогава всеки може да изпрати мнението си.

Публикуваме пълния текст на становището на Българското кемпер общество:

Уважаеми дами и господа,

В качеството си на основен граждански участник в междуведомствената работна група и съавтор на Националната стратегия за къмпиране (представена от Българското кемпер общество), изразяваме категорично несъгласие с публикувания проект на Наредба за реда и условията за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани.

Проектът е ретрограден (преди десет години беше предложен същият), формалистичен и напълно неадекватен спрямо реалността на терен и световните добри практики.

Той не само не решава съществуващите проблеми в сектора, но и създава допълнителни бариери, които на практика ще доведат до:

• Ограничаване на къмпинг - туризма единствено до „предварително определени места“, които към момента практически не съществуват;
• Създаване на стеснителни условия и сериозни съмнения за корупционни практики и лобизъм в сектора;
• Дефакто забрана на къмпинг туризма извън определени зони;
• Концентрация на туристи в малобройните частни къмпинги по Черноморието, които нямат капацитет да поемат огромното търсене на природосъобразен туризъм;
• Нулева регулация за цялата страна;
• Административен хаос и неприложима в реалността „регулация“;
• Насочване на хиляди къмпиращи към съседни държави в ущърб на българския туризъм, държавния и обществен интерес;

Основни критични точки:

Отхвърляне на ниво администрация в МРРБ на ключови наши предложения, в унисон с най -добрите световни стандарти, включително:

 • ясни дефиниции на места за къмпиране, включително кемпер стопове и сервизни точки и облекчен способ за създаването им;
•  72 часовата опция за свободно къмпиране
•  изграждане на централизирана дигитална платформа (електронно приложение) за къмпиране с възможност за заплащане на такса “смет” и отчисления към културните и природни обекти в съответната община - за цялата страна;
•  картиране на критичните точки и стимули за създаване на места за къмпиране;

Отказ от уведомителен режим и налагане на разрешителен, което блокира облекчения достъп до  природат и противоречи на световната практика.

Подмяна на понятието „ред“ с „глоба“ — вместо контрол и стимулиране, проектът въвежда рестрикции и административно-наказателен режим, който прогонва гражданите от природата.

Нашите предложения (заложени в Националната стратегия):

• Законова дефиниция и регламентация на „свободно къмпиране“ като временна форма на престой с минимален отпечатък (No Trace Camping);
• Създаване на дигитална платформа и регистър на местата за къмпиране с ясни условия;
• Въвеждане на уведомителен режим за временни лагери с до 3 кемпера или палатки;
• Национална програма за подпомагане на общините при изграждане на кемпер-стопове и сервизни точки;
• Учредяване на обществен съвет за развитие на къмпинг туризма.

Проблеми на разрешителния режим:

• Прекомерна административна тежест — изискване за заявление, скици и планове, несъразмерни с характера на дейността;
• Многократно съгласуване с МОСВ, РЗИ, пожарна, горски служби — без автоматизирана служебна комуникация и ясни срокове;
• Ограничен срок на валидност — само 1 май–30 септември и максимум 3 години, което не отговаря на потребностите на природосъобразния туризъм;
• Субективност и корупционен риск — решенията остават в ръцете на кмета на съответната община без ясни критерии и ангажименти;
• Тежки и неясни такси и инфраструктурни изисквания;
• Несъразмерни санкции по ЗУЧК — при формални нарушения;
• Липса на национален стандарт, водеща до неравен достъп и дискриминация между регионите.

Ползи от уведомителния режим:

• Намаляване на бюрокрацията чрез достъпна онлайн процедура;
• Стимулиране на туризма и спонтанните пътувания в полза на общините;
• Намаляване на корупционния риск чрез премахване на разрешителните;
• Гъвкавост и удължаване на сезона;
• Ясни, опростени, прозрачни екологични и противопожарни правила;
• Икономия на административни ресурси за общините;
• Съвместимост с успешни световни практики.

Заключение:

Призоваваме Наредбата да бъде цялостно и окончателно оттеглена. 

Настояваме за своевременни, включително законодателни промени, които да регламентират условията за къмпиране в страната, като Министерството на туризма вземе активно и конструктивно отношение към процеса на разработване и прилагане на тези нормативни актове.

Готови сме да се обърнем към европейските институции в защита на обществения интерес и европейското право!