Министрите по европейските въпроси на ЕС днес не успяха да постигнат съгласие за това как той да продължи преговорите със страните от процеса на разширяване.

Главната причина за блокажа е Турция, чиито преговори Австрия иска да бъдат замразени заради репресиите на властите след неуспешния опит за преврат на 15 юли т.г.

За същото призоваха по-рано в резолюция Европейският парламент, както и външните министри на Белгия, Холандия и Люксембург.

"Досега мисля, че това е бил един от най-драматичните съвети, на които сме присъствали", каза след заседанието вицепремиерът Меглена Кунева. "Не постигнахме решение по точката за разширяване... Вероятно ще има решение на председателството, но не и на Съвета".

"Решението... беше свързано в голяма степен с оценките, които се дават за готовността на Турция и много отчетливото противопоставяне от една от страните членки, на Австрия", добави тя.

 

 

В безрезултатната дискусия министрите са се опитали да намерят формулировки изпращащи до Анкара два сигнала - за ценностите, на които се гради Европа и за това, че вратата пред Турция не бива да се затваря и преговорите да продължат. 

За разлика от Австрия и страните от Бенелюкс Германия и Франция държат преговорите да продължат заради стратегическото значение на Турция като партньор за ЕС. Тя удържа на своя територия над 3 милиона мигранти и бежанци от Сирия и Ирак, играе ролята на регионална сила между Европа и Близкия изток, има втората по големина армия в НАТО и е важен търговски партньор на ЕС.

Според публикувания на 9 ноември 2016 г. доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция там от септември насам са задържани 40 000 души и повече от 31 000 са останали в ареста отпреди това. Арестуваните включват 81 журналисти и лидерите на опозиционната кюрдска Демократична партия на народите.129 000 държавни служители са временно отстранени от работа или са уволнени. Цел на на тези мерки са главно военни, съдии, учители, учени, журналисти.

Турция е на първо място в света по брой на арестуваните журналисти. След нея по този показател е дори Китай.

Над 4 000 институции и частни компании са затворени,а активите им - конфискувани от държавата, пише още в доклада. Други 10 000 държавни служители са уволнени с декретите за извънредното положение, обявено след преврата и продължено с три месеца на 3 октомври. Продължават затварянето на медии и арестите на журналисти.

Турция преговаря за членство в ЕС от 2005 г. За това време тя е отворила 17 от общо 35 преговорни глави и е затворила една. Преговорите бяха подновени през 2013 г. след близо тригодишно прекъсване. Страната продължава да очаква безвизов режим от ЕС, но още не изпълнява всички 72 условия за това.

След опита за преврат турският президент Реджеп Тайип Ердоган изостри крайно тона спряма Европа, обвинявайки я, че подкрепя терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК), която извърши серия от атентати в страната му. Той се закани и да свика референдум за преговорите с ЕС и евентуално да преориентира Турция към Шанхайската организация за сътрудничество, където водещи сили са Русия и Китай.