Всеки може да лъже. Това е болката, но това е и възторгът от интернет. Никой не носи отговорност, отворено е по всяко време, лъжата е добре дошла. Може да забравите славните времена, когато интернет беше империята на слабите и царството на свободните. Нещо като капитализма от XIX век е – суров, без ограничения, ненадежден. Прави сме да се страхуваме от него.

Час по-скоро Барак Обама трябва да отговаря на въпроси за предполагаемата намеса на Русия в изборите за президент на САЩ. На пръв поглед, намесата беше безпардонна. Обясненията на Владимир Путин струват точно толкова, колкото и тези на Доналд Тръмп.

Те ще отричат, нали? Хакването и изтичането на поверителни материали за кампанията на Хилъри Клинтън през Уикилийкс, както и предоставената от Facebook широка трибуна на фалшивите новини, повлияха на трите ключови щата с близки резултати.

Не е лесно на Америка да протестира срещу такава намеса, след десетилетия на набъркване в изборите в Южна Америка и къде ли не другаде. Но две грешни действия не правят едно правилно. Колкото повече знаем, толкова по-добре.

Все още сме в ранното детство на ерата на подобни кибер конфликти. Войните, в които непохватни бомбаджии взривяват беззащитни градове, са като спомени от средновековието, сравнени с разрушението, което обещава интернет на отделни хора и цели държави. Всяка седмица научаваме за безсилието на властите срещу хакери и онлайн измамници. Все още е спорно доколко те могат да превземат държави. Но тяхното най-мощно оръжие е и най-старото оръжие – информацията.

Фалшивите новини, чието разпространение бе силно улеснено от Facebook, отровиха демократичния процес на Америка по начин, който би трябвало да е подсъден по вътрешното законодателство. Пълна глупост е обяснението на Марк Зукърбърг, че той е само „технически“ дистрибутор, а не е медийна корпорация. Това е все едно най-големите издатели на вестници да твърдят, че са в бизнеса с дървесен пулп.

Компанията не само разпространява без намеса и без промяна, но по този начин тя генерира огромни приходи за себе си, а често и за създателите на тези „новини“. Вижте само скъпите коли на онези младежи от Македония, които изкараха пари от лъжи срещу Клинтън. Знаците за трескава редакторска дейност на Facebook в последните седмици говорят за осъзнаване на вината.

Ако интернет още е в ранното си детство, то там все още е и регулацията. Бързината, с която дуополът Facebook/Google изработи алгоритми за таргетиране на рекламата и увеличи приходите си, изуми всички на пазара. Дуополът над събирането и разпространяването на информация щеше да породи мигновен контрол, ако бе осъществяван на територията само на една юрисдикция. Плурализмът на пазара е железен закон на капитализма и той трябва да бъде налаган.

Има стотици отговори на въпроса как да стане това, но е ясно, че трябва да стане. Настоящите фарсови опити на британското правителство да регулира съдържанието на вестниците е като да строиш пясъчни замъци по време на цунами. Вътрешното и международното право трябва да бъдат осъвременени, ако демокрацията още работи. Идеята, че това може да дойде от Русия на Путин, Америка на Тръмп, напускащата Великобритания или пък от мързеливия Европейски съюз може да изглежда нереална. Но рано или късно това трябва и ще бъде направено.

Саймън Дженкинс е коментатор в "Гардиън". Преводът е на Клуб Z.