Турция се превърна в държава, която не може да защитава живота на своите граждани и на чуждестранните гости - независимо дали са туристи или дипломати. Вече може да се съревновава с Ирак и Афганистан по отношение на честотата на терористичните атаки и числеността на жертвите.

Това не е единственото нещо, което изпраща Турция в категорията „страни от Третия свят“.

Не е само усещането за несигурност и нестабилност, които ни заобикалят. Става дума и за чувството на безнадеждност – това е характеристика на зле управляваните страни от Третия свят и това е ключов показател накъде върви Турция.

Особено обезпокоително е, че чувството на безнадеждност е все по-разпространено сред по-младите поколения.
Еврим Куран е директор за Близкия изток на Универсум, изследователска група, която действа в 50 държави. Според резултатите от изследване сред по-младите поколения в Турция най-голямата мечта на мнозинството е да напусне страната.

Вторият най-разпространен отговор е също толкова тъжен, каза Куран в интервю, което "Дейли Хюриет" публикува миналата неделя.

„На въпрос каква е най-голямата ви мечта, отговорът е: "Аз искам да съм щастлив“. Но да си щастлив не е мечта. Те се чувстват така разтревожени и нещастни, че искат да са щастливи. Опитват се да преодоляват бариерите на безнадеждността и липсата на възможности, но не знаят как“, смята тя.

Според Куран Турция става все по-посредствена, което е друга характеристика на страните от Третия свят. „Посредствеността не е само в изкуството и литературата, но дори бизнес общността е все по-посредствена“, обясни тя.

Вероятно управляващите в Турция нямат проблем с тази тенденция, защото общество, в което царува посредствеността, е лесно за ръководене без прозрачност и отчетност.

Само преди едно десетилетие Турция беше блестящата звезда на региона. Чужденците се надпреварваха да идват в Турция, а представителите на различни сектори от цял свят правеха годишните си срещи тук. Не можеше да се намери никакво място в истанбулските хотели.

Днес не само чужденците и по-младите, но и представителите на по-старото поколение от светските части на обществото искат да избягат от Турция. Слуховете, че правителството може да наложи допълнителни специални данъци, насочени към по-високите доходи увеличава тревожността, за която никой не смее да говори открито. Реториката на президента Реджеп Тайип Ердоган, че Турция е под атака и отвън, и отвътре засилва страха, че извънредните мерки, които са срещу принципите на либералната пазарна икономика могат да бъдат въведени от правителството като то се позове на извънредните обстоятелства.

Всички тези страхове, които може да се окажат безпочвени, са в модела на държава от Третия свят. Всъщност, аз нямам съмнения, че на запад повечето вече категоризират така Турция.
А тези, които сме още в Турция, както каза един колега, или ще трябва да се съпротивляваме, или ще избягаме или ще свикнем с това.

Статията е от "Хюриет Дейли".