На въпрос за Крим БСП са инструктирани да отговарят: "Ами Косово?"

Косово наистина представлява дилема за международното право. Казусът повдига следния въпрос: какво да се прави, ако местен сатрап тръгне да гони собственото си население с войска? Ситуацията - опитът показва - може да ескалира до тежки нарушения, както се случи в Сребреница. Ако не се направи нищо, ще се наруши ангажимента на държавите да "уважават и защитават" правата на хората, гарантирани от международното право. Ако се вземат някакви мерки без санкция на Съвета за сигурност - бомбардировките срещу Сърбия, например - се нарушава суверенитета на държавата. НАТО избра втората алтернатива с т. нар. "хуманитарна интервенция" в Косово.

В Крим, за разлика от този казус, имаше доста чист случай на анексиране на чужда територия заради геополитически интереси. Русия не искаше Украйна да подпише споразумение с ЕС. Никой не е гонил или репресирал населението нито на Крим, нито в Донецк. Всъщност преди интервенцията на Русия за употреба на сила е трудно изобщо да се говори. Не е имало и искания за самоопределение или независимост, както имаше в бивша Югославия. Нито пък е имало сериозна история на напрежение между двете общности преди конфликта в Украйна, каквато безспорно имаше в Косово. Нито всъщност е имало "две общности" противопоставени една на друга в Украйна: там рускоезичното население не е било маргинализирано и като цяло дори днес не е за присъединяване към Русия.

Това, че Янукович беше свален не по конституционен ред може да е проблем, но е вътрешен украински проблем и не оправдава пращането на войска и анексиране на територия от други страни за възстановяването на ситуацията. Нищо в международното право не оправдава военна интервенция за "възстановяване на конституционния ред", освен ако не става дума за масови и тежки нарушения на човешки права на гражданите (хуманитарни причини). И като цяло, всяка страна има право да се грижи за интересите си, но не и с военни средства и насилие. Едно е да влияеш като предлагаш изгоден договор или заем, друго е като пратиш зелени човечета и танкове.

С две думи, в Косово Европа трябваше да реши дали може да позволи евентуална втора Сребреница на континента. В Крим и Украйна по-общо имаме случай на вторично генериране на етническо напрежение и използване на сила, за да се решават конкретни реал политик задачи на трета страна: да запази тя влиянието си над друга като създаде замразен конфликт в нея.

Вярно е, че и в двата случая имаше отклонение от нормите на международното право, но разликите са големи и те са в основанията и степента на нарушението. Затова в единия случай има санкции от голям кръг държави, а в другия - не.

 

 

Коментарът е от страницата във фейсбук на автора. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.