Не разбирам почти нищо от политическия пейзаж в Обединеното Кралство, където очевидно също има нещо гнило. Максимум да схващам някои по-незначителни подробности от този пейзаж, ала те не са достатъчни, колкото и да са необходими. 

Но пък теорията на сложните, динамични, нелинейни и самоорганизиращи се системи (такава система е и обществото) твърдят точно подобно поведение, каквото май терзае Тереза Мей:

Ако системата е направила грешен стратегически избор, то тя:

- понижава поне с едно ниво степента си на организираност и подреденост;
- залюлява се много по-силно като махало и то с променлива амплитуда;
- започва да бъде все едно как е стигнала дотук, а пътят й нататък зависи само от това нейно положение;
- поведението й става непредсказуемо и склонно към генериране на хаос или поне на загуба на ясна логика;
- големите усилия водят до нищожни промени или мънички усилия водят до огромни промени;
- разпада се кохезията и се засилват анти-синергийните ефекти (когато например 1+ 1 вече не е равно дори на 2, а на 1 и дори по-малко от 1).

За жалост теорията на системите не може да се прилага буквално към обществата и тяхното управление, защото има и дпълнителни фактори като история, традиции, памет, култура, политическо лидерство и др., но науката подсказава следните възможни алтернативи, ако би могло теорията на системите поне приблизително да се приложи към обществата:

1. Най-малко енергоемкото и щадящо системата поведение е връщане към ситуацията преди грешния стратегически избор (преди точката на бифуркация) и правенето на втори, противоположен на него избор.

2. Постоянни опити да се съхрани сегашната ситуация и да се спре пропадането като организираност и подреденост надолу. Това ще изисква значителна енергия за опазване на статуквото. Струва ми се, че Тереза Мей е избрала тази стратегия.

3. Системата се стреми да контролира свободното падане, да прави нещо като кризисно управление и минимизация на щетите, това води до значителен преразход на енергия и от определен момент нататък развитието, т.е. деградацията се оказва необратима, но толкова относително бавна, че системата да си въобразява, че не я усеща. В науката за сигурността се казва, че сигурността е всъщност несигурност, чието нарастване системата не усеща (или се прави, че не усеща), точно както не-промяната е промяна, която системата не забелязва (или си самовнушава, че не забелязва).

4. Бърз и самоускоряващ се разпад - "ефектът на пропастта", т.е. пропастта като че хипнотизира, притегля "играча"и колкото повече той се приближава до пропастта, толкова повече нараства скоростта, с която той се приближава към нея.

Това е научният, а повече нàучният, наукообразният поглед към решението на Тереза Мей за предсрочни избори. Пак казах, не разбирам от процесите в Обединеното Кралство, не знам дали ще остане Кралство, но едва ли ще е още дълго време Обединено.

Струва ми се, че историческата глупост с Брекзита ще има катастрофични последици за Големия Остров и ще му се случи точно това, което обикновено се случва на българския хибрид от Андрешко, Бай Ганьо, Гюро Михайлов и Кошаревския свидетел, който и тоягите изяжда, и солта изблизва, и парите връща. За да я свърши като хитрата сврака с двата крака.

Както се казваше в една детска приказка, пълна с много несправедливости и политика (което е едно и също): "Главо, главо, от тебе патя..."

----

* Коментарът е публикуван във фейсбук. Заглавието е подзаглавието са на редакцията.