Като пионерче тренирах шах и дори печелех градски първенства. След една такава убедителна победа местният шахматен корифей Любен Пернишки изведнъж ми каза:

- Не ставаш за големите победи, мойто момче, нямаш шампионски характер!

- Защо? - попитах го смаян и смазан.

- Защото ти е жал за по-слабите от теб! А те са слабаци и трябва да ги биеш така, че още преди да седнат срещу теб, да са се предали мислено...

Спомням си често тия негови думи, светла му памет!

А тия дни се сещам за тях по малко странен на пръв поглед повод.

Ама нали е слаб и безпомощен Бойко Борисов, та ми е жал за него понякога.

Защо ли е слаб и безпомощен?

Защото не разбира, че е най-големият враг на самия себе си. Не му стига интелект да го проумее!!

Борисов с всичките си действия, с езика си, с липсата на стратегическо мислене, с кадровия си подбор, с парадирането с недостатъчни знания и ограничена образованост, с чалга стила на отношение към хората и недостатъците си все повече деморализира политиката, демокрацията, социалната култура и обществото, а като резултат от това отблъсква истинския потенциал на нацията - умните, качествените, сериозните, достойните, знаещите и можещите българи. По този начин стеснява социалната си база, дискредитира се пред онези, без които България не може да възкръсне, опира се не на демократично ангажирани граждани, а на публика при шоу, на воайори, на кефещи се от него, на асоциализиращи се и разкачили се от тревогите за България маргинали - маргинали, защото са пропити от банализирано безразличие към настоящето и бъдещето на страната ни.

Така с всеки следващи избори Борисов получава все по-малко на брой и все по-нестабилни, безотговорни, прокорупционно настроени и некомпетентни коалиционни конфигурации, с което мандатът на неговите правителства става все по-къс и по-кух, все по-неефективен и по-нефелен. А изборните му победи - все по-съмнителни и все по-пирови.

Ето защо понякога ми е жал за Борисов. Чини ми се като един Сизиф с обратен знак. 

Онзи Сизиф бе голям човек, а камъкът - без особен смисъл.

А при Борисов именно камъкът (управлението на България) е големият смисъл, но сизифът за този Камък не му е по силите и затова не може да го добута до върха, а всеки път все в по-ниското го опуща...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.