Ако сте посещавали премиери на книги в София в последните две години, поне няколко от тях са били в Литературен клуб „Перото“. Ако сте почитатели на алтернативните сценични изкуства и пърформанса, няма как да не сте се вмъквали в мрачния хлад на ДНК (ако обичате Жорди Галсеран – също). Ако сте любители на театъра, не сте пропуснали откриването на нова сцена в София (заради Явор Гърдев, Деян Донков, Веселка Кунчева и Лилия Абаджиева). Но ако милеете за продукцията на „Пайнер“ и за шарени сергии с чорапки и брокат, това място не е било за вас напоследък. За Националния дворец на културата говорим – от вчера той е с нов изпълнителен директор, което е добър повод да направим равносметка за свършено от предишния, Мирослав Боршош.

По нашите земи рядко се среща толкова интензивно откриване на нови арт пространства, и то на едно и също място. Преди 2015-а едно обширно помещение в южната част на НДК пустееше, беше заринато в боклуци и отпадъци и най-вече стоеше неизползваемо вече от години. През септември 2015 г. там бе открит Литературен клуб „Перото“, който до днес, за по-малко от две години, се наложи като най-атрактивната локация за представяне на нови книги – и само фактът, че там има премиери на практика всеки ден, стига да се изтъкне. Но може да се посочи и забележителното предимство, че „Перото“ е денонощно, функционира и като библиотека, предлага бар с топли (и други) напитки. Уютно местенце.

А под НДК, срещу централните фонтани (онези със сивите топки), където някога през 90-те имаше нощно заведение със съмнителна репутация, през ноември 2015-а бе открит ДНК – мултидисциплинарно пространство с фокус съвременен танц и пърформанс. Оттогава на мобилната сцена там са гостували български млади артисти, известни чужди алтернативни трупи, пространството бе домакин на литературни и театрални фестивали, театрални събития, концерти. Софистицирано място.

Да се върнем месец назад преди появата на ДНК – в непосредствена близост в подлеза на НДК през октомври 2015 г. врати отвори Театър „Азарян“, в занемарената не помним откога зала 2. Колко често виждаме откриването на нови театрални сцени в България (при това на фона на намеренията на най-високо ниво институти с дългогодишна история и блестяща репутация да бъдат закривани)? С каузата на театъра се зае един от най-известните съвременни наши драматурзи, Яна Борисова, а премиерният спектакъл бе на един от най-големите ни режисьори, Явор Гърдев, с великолепен актьорски състав и по великия Чехов. (А чрез Театър „Азарян“ за първи път НДК влезе в номинациите за Аскеер и Икар.) Вдъхновяващо пространство.

Днес НДК предлага изключително богат културен афиш – поне десетина събития седмично, а в активните месеци и значително повече. Концертите в зала 1 са редовни и през последните две години видяхме там не една световна знаменитост. Немалко от най-интересните събития бяха продуцирани от самия Дворец – изключително дръзко реализираният спектакъл „Квартет“ например, напълно заслужил няколко пъти аплодисментите на препълнената зала.

Възродено с ежедневни прожекции на качествено кино (с нови облик, техника и седалки) бе кино „Люмиер“, Панаирът на книгата се разви по обем (вярно – на последното издание имаше затруднения заради ремонтите, но някак се преживяха, а и всичко мина без инциденти), бе открит Национален център за книгата, подкрепил до момента значителен брой български издания и преводи на наши автори в чужбина.

Но да не говорим само какво ново в НДК. От Двореца изчезнаха някои негови „запазени марки“ от началото на десетилетието (най-малко), които нямаха нищо общо с културата. Годишният концерт на „Пайнер“ например трябваше да си търси нов домакин (спомням си с ехидна усмивка един Панаир на книгата, сигурно е било през 2012-а или 2013-а: докато известен български автор представяше новата си книга, от зала 1 се чуваха кънтящите ориенталски ритми на известна българска попфолк певица). За тоалетните не се налага да ровиш за стотинки (освен това в тях вече не се чувстваш като Рентън в „Трейнспотинг“). А онези така практични за домашния бит, но крайно нелепи за един Дворец на културата битаци за евтино бельо, шарени дрехи, китайски дрънкулки и чорапки също бяха заличени. Ако не си спомняте къде бяха те, ще подскажем: днес на мястото на кюлотите Иван Бърнев чака Годо, Ованес Торосян носи мъртвата чайка, Петя Силянова, Пламена Гетова, Татяна Лолова и Цветана Манева срещат Маргьорит Дюрас.

Какво е бъдещето за НДК не можем да гадаем. Не знаем и какво е финансовото състояние на Двореца: имало ли е нередности в управлението, имало ли е кражби, застрашено ли е българското председателство на Съвета на ЕС, изпълнявал ли е, или не Мирослав Боршош поставените му указания – нищо от това не знаем.

Но това, което знаем – видяхме, чухме, хареса ни – е, че НДК отново е Дворец на културата. Дано това не се промени.

Площад Славейков

Публикуваме тази статия поради големия обществен интерес по темата. Редакцията на Клуб Z е готова да публикува и други мнения