Руснаците много се страхуват от заобикалящия ги свят и точно заради това политиците в Москва разказват приказки за това как по целия свят ненавиждат руснаците. Езикът между Русия и тези, които президентът с трудно скрита ирония нарича „нашите партньори”, е все по-малко дипломатичен. Руските официални лица даже не се опитват да прикриват раздразнението си, че повечето страни не си затварят очите за външнополитическите амбиции на Кремъл. Сега ще се спра не на фалшивите новини и дезинформацията, които у нас са на конвейер, а на езика и на думите, които използват руските политици.

Удобната дума

В последно време се наблюдава мащабна иновация – сред най-употребяваните термини от висшите чиновници стана „русофобия”. Външният министър Сергей Лавров казва, че съжалява „за русофобската мания на нашите американски колеги, която вече минава всякакви граници”. А президентът Путин не само „вижда”, „че сега в САЩ се развива русофобия”, но и си позволява да я сравнява с антисемитизма. А председателят на Държавната дума отива по-далеч, като предполага, че причината за днешните санкции се корени в „патологичната” и „генетична” ненавист на Запада към славянските народи и че, „когато днес говорим за русофобия, говорим за ненавист към всички славяни”.

Къде са доказателствата, че руснаците не са обичани на Запад?

През последните години много пъти бях в Германия, Австрия, Франция и САЩ и нито веднъж не се оказах в ситуация, в която обикновените хора, колеги или чиновници се отнасят към мен различно заради моята националност или гражданство. Погледнете колко удобен се стараят да направят живота на руския човек на Запад – от надписите на руски в метрото в Ню Йорк и работещите на руски език автомати за продажба на билети във Виена до автоматичното превключване на руски език на популярните сайтове и цялата индустрия около руските туристи. У нас трудно ще откриете граничар, който знае добре английски, а в Америка – „страната на победилата русофобия”, безплатно ви осигуряват преводач, ако на летището се окаже, че не знаете никакъв език освен руски.

Държава = народ

Разказът за „русофобията” сега толкова бързо се разпространява, защото по света наистина започват да се плашат от Русия (но не от руснаците) и се отнасят към нейните политици с неприкрито презрение. Но да не би да няма причини за това, след като във Великобритания смъртните случаи, свързани само с „делото Литвиненко”, вече са няколко? И защо президентът Еманюел Макрон трябва да приема работниците в Russia Today за журналисти?

Днес руските власти експлоатират най-низките националистически чувства на собствениите си граждани – опитват се да докажат, че противоречията със Запада не са идеологически и политически, а че се възражда „славяноненавистничеството” от времената на Третия райх. Точно такава е безразборната кампания за очерняне на Европа и Америка, която е различна от тази по времето на Съветския съюз. Ако помните, тогава противопоставяхме честните и трудолюбиви граждани на капиталистическата върхушка в западните страни – днес няма такава разлика. Западът се описва като бездуховно общество, отрекло се от моралните устои и затънало в грях.

Да, ще бъде наивно да отричаме, че много народи се отнасят с недоверие и подозрителност към руснаците. Трябва ли да мислим, че са длъжни да ни обичат в балтийските републики? Или в Полша, в чието разделяне е участвала както имперска, така и комунистическа Русия (а последната освен това безсмислено унищожи хиляди полски офицери в Катин)? А в Украйна, където руските власти последователно са унищожавали културата и езика през XIX век, а да не говорим за ситуацията в Крим?

Странни „русофоби”

Дори и в тези случаи трябва да се имат предвид някои достатъчно показателни обстоятелства. Латвия – една от най-„русофобските” страни по мнението на Кремъл, е абсолютен шампион по запазване на дела на руското население – от 33,9% през 1989 г. до 27,3% през 2014 г., докато в „нерусофобски” Казахстан делът на руснаците спадна от 37,8 на 20,6%. В Украйна руският език остава най-разпространен сред всички бивши съветски републики с изключение на Беларус. А Полша, която е сред най-критично отнасящите се към руските власти, е шампион по броя на издадените шенгенски визи за руснаци.

Ще завърша с нещо типично за съвременна Русия, където култът към личността на Сталин се възстановява. Най-великият по цялата земя за всички времена (по оценка на руснаците) в тежката за руснаците зима на 1942 г. е казал: „Би било смешно да отъждествяваме кликата на Хитлер с германския народ…” Не е излишно да си припомняме тези думи всеки път, когато чуем как на Запад не обичат руснаците, защото там отдавна никой не прави грешката да отъждествява руския народ с руската власт.

...

Владислав Иноземцев е директор на Центъра за изследване на постиндустриалното общество. Коментарът му е публикуван в РБК. Преводът е на Клуб Z.