Article_top

Първи август 2017 е радостен ден за България и Македония: Договорът за приятелство и добросъседство създава механизъм за прекратяване на порочната практика политиците да тълкуват общата история, казва в интервю за Дойче веле Клаус Шрамайер, германски допломат пред Дойче веле..

Защо две съседни страни непременно се нуждаят от договор за приятелство и добросъседство?  Има ли Германия такива договори с Франция и Холандия, например?

Германия и Франция сключиха на 22 януари 1963 г. така наречения "Елисейски договор", който сложи край на вечната им вражда. С Холандия има двустранни споразумения по практически въпроси, например – за гранични корекции.

България и Македония спешно се нуждаят от двустранен договор, като имаме предвид колко бурни са пререканията им. Всъщност повечето въпроси бяха уредени още в съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на тогавашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски и на Иван Костов. Но след като двамата си отидоха, с тях си отиде и разумът. Онази декларация беше добра - доказва го фактът, че повечето нейни текстове сега влязоха без промени или със съвсем дребни промени в новия договор.

Като отличен познавач на двете държави и техните двустранни отношения, кои текстове от Договора намирате за най-сензационни? Къде виждате особено голям напредък?

Най-важният напредък следва от алинеи 2 и 3 на член 8. Те уреждат създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси – по този начин политиците вече ще бъдат лишени от правото да тълкуват историята. Защото досега непрекъснато възникваха възпаления поради различното политическо тълкуване на исторически събития и личности. И това изобщо не е чудно, като имаме предвид общата политическа история на двете страни до 1912-1913 и по време на българската окупация на Македония през Втората световна война. Винаги е било глупаво в оценката на това минало политическите тълкувания да надделяват над експертните. Сега тази грешка ще бъде отстранена с помощта на Съвместната мултидисциплинарна комисия. За да не остава и следа от съмнение, според алинея втора от член 8, тази комисия е длъжна да допринесе за обективното научно тълкуване на историческите събития, основаващо се на автентични и почиващи на доказателства исторически извори.

Още едно много важно взаимно задължение, което допринася за помирението, се съдържа в алинея 3 на член 8: двете договорни страни ще организират съвместни чествания на общи исторически събития и личности. Началото ще бъде поставено сега, на 2 август в Скопие, когато българската министърка на външните работи Екатерина Захариева и нейният македонски колега Никола Димитров ще положат венци на гроба на Гоце Делчев в църквата "Свети Спас". (В тази церемония ще участват и премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев – бел. ред.)

Накрая ще отбележа и член 12 от Договора, който предвижда учредяването на Съвместна междуправителствена комисия. Тя ще бъде под ръководството на двамата министри на външните работи, ще се събира поне веднъж в годината и ще следи за ефективното прилагане на Договора и за подобряването на двустранното сътрудничество, както и за решаването на въпроси, възникнали по време на изпълнението на Договора. По този начин се инсталира институционална инстанция за решаването на спорни въпроси.

Националистите в България твърдят, че Договорът е едва ли не капитулация, че по този начин България се отказва от своята история. Какво е Вашето мнение?

На националистите никога не може да им се угоди, защото те смятат, че единствени притежават разум. Всъщност, вярно е по-скоро обратното: единствено научният подход и евентуално различните гледни точки на двете страни могат да разкрият цялото богатство на общата история.

Има ли някакъв капан в този договор?

Няма капани. Двете страни не са длъжни да приемат изводите на експертната комисия. Според член 8, алинея 2, второ изречение, Комисията просто е длъжна да представя пред правителствата ежегодни доклади за своята работа. Това сигурно ще смекчи политическата дискусия. Но Договорът все още може да се провали - ако едната или другата страна престане да проявява добра воля. Защото Договорът живее единствено от добрата воля на двете страни да го превърнат в успех.

Поддръжниците на Договора в Македония твърдят, че той е солидна основа, върху която може да се надгражда. Противниците му обаче са убедени, че Договорът създава механизми, с които България по-късно ще може да шантажира Македония. ВМРО-ДПМНЕ вече обяви, че не подкрепя Договора. На този фон: дали добросъседските отношения действително имат бъдеще?

Македонските националисти от сегашната ВМРО-ДПМНЕ изцяло съсипаха Македония и я натикаха в задънена улица. Те трябва само да се радват, че новият премиер Заев най-после дава на страната шанс за някакво ново начало. Между другото, общата история принуждава да се правят компромиси, тя не е някакво опитно поле на екстремистите, които смятат историята за своя собственост.

Първи август 2017 година е радостен ден за България и Македония, той е празник за Балканите и за цялата международна общност. Но щастието не е пълно, защото един участник отсъства: Атина. Би било добре, ако и Атина се вдъхнови от духа на новия договор и поне започне да изпълнява задълженията си от Временното споразумение от 1995 и от решението на Международния съд от 2005 година. Балканите най-после имат нужда от сътрудничество, дори от хармония, за да могат да се противопоставят на дебнещите опасности.

Дойче веле.

 

Първи август 2017 е радостен ден за България и Македония: Договорът за приятелство и добросъседство създава механизъм за прекратяване на порочната практика политиците да тълкуват общата история, казва в интервю за Дойче веле Клаус Шрамайер, германски допломат пред Дойче веле..

Защо две съседни страни непременно се нуждаят от договор за приятелство и добросъседство?  Има ли Германия такива договори с Франция и Холандия, например?

Германия и Франция сключиха на 22 януари 1963 г. така наречения "Елисейски договор", който сложи край на вечната им вражда. С Холандия има двустранни споразумения по практически въпроси, например – за гранични корекции.

България и Македония спешно се нуждаят от двустранен договор, като имаме предвид колко бурни са пререканията им. Всъщност повечето въпроси бяха уредени още в съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на тогавашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски и на Иван Костов. Но след като двамата си отидоха, с тях си отиде и разумът. Онази декларация беше добра - доказва го фактът, че повечето нейни текстове сега влязоха без промени или със съвсем дребни промени в новия договор.

Като отличен познавач на двете държави и техните двустранни отношения, кои текстове от Договора намирате за най-сензационни? Къде виждате особено голям напредък?

Най-важният напредък следва от алинеи 2 и 3 на член 8. Те уреждат създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси – по този начин политиците вече ще бъдат лишени от правото да тълкуват историята. Защото досега непрекъснато възникваха възпаления поради различното политическо тълкуване на исторически събития и личности. И това изобщо не е чудно, като имаме предвид общата политическа история на двете страни до 1912-1913 и по време на българската окупация на Македония през Втората световна война. Винаги е било глупаво в оценката на това минало политическите тълкувания да надделяват над експертните. Сега тази грешка ще бъде отстранена с помощта на Съвместната мултидисциплинарна комисия. За да не остава и следа от съмнение, според алинея втора от член 8, тази комисия е длъжна да допринесе за обективното научно тълкуване на историческите събития, основаващо се на автентични и почиващи на доказателства исторически извори.

Още едно много важно взаимно задължение, което допринася за помирението, се съдържа в алинея 3 на член 8: двете договорни страни ще организират съвместни чествания на общи исторически събития и личности. Началото ще бъде поставено сега, на 2 август в Скопие, когато българската министърка на външните работи Екатерина Захариева и нейният македонски колега Никола Димитров ще положат венци на гроба на Гоце Делчев в църквата "Свети Спас". (В тази церемония ще участват и премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев – бел. ред.)

Накрая ще отбележа и член 12 от Договора, който предвижда учредяването на Съвместна междуправителствена комисия. Тя ще бъде под ръководството на двамата министри на външните работи, ще се събира поне веднъж в годината и ще следи за ефективното прилагане на Договора и за подобряването на двустранното сътрудничество, както и за решаването на въпроси, възникнали по време на изпълнението на Договора. По този начин се инсталира институционална инстанция за решаването на спорни въпроси.

Националистите в България твърдят, че Договорът е едва ли не капитулация, че по този начин България се отказва от своята история. Какво е Вашето мнение?

На националистите никога не може да им се угоди, защото те смятат, че единствени притежават разум. Всъщност, вярно е по-скоро обратното: единствено научният подход и евентуално различните гледни точки на двете страни могат да разкрият цялото богатство на общата история.

Има ли някакъв капан в този договор?

Няма капани. Двете страни не са длъжни да приемат изводите на експертната комисия. Според член 8, алинея 2, второ изречение, Комисията просто е длъжна да представя пред правителствата ежегодни доклади за своята работа. Това сигурно ще смекчи политическата дискусия. Но Договорът все още може да се провали - ако едната или другата страна престане да проявява добра воля. Защото Договорът живее единствено от добрата воля на двете страни да го превърнат в успех.

Поддръжниците на Договора в Македония твърдят, че той е солидна основа, върху която може да се надгражда. Противниците му обаче са убедени, че Договорът създава механизми, с които България по-късно ще може да шантажира Македония. ВМРО-ДПМНЕ вече обяви, че не подкрепя Договора. На този фон: дали добросъседските отношения действително имат бъдеще?

Македонските националисти от сегашната ВМРО-ДПМНЕ изцяло съсипаха Македония и я натикаха в задънена улица. Те трябва само да се радват, че новият премиер Заев най-после дава на страната шанс за някакво ново начало. Между другото, общата история принуждава да се правят компромиси, тя не е някакво опитно поле на екстремистите, които смятат историята за своя собственост.

Първи август 2017 година е радостен ден за България и Македония, той е празник за Балканите и за цялата международна общност. Но щастието не е пълно, защото един участник отсъства: Атина. Би било добре, ако и Атина се вдъхнови от духа на новия договор и поне започне да изпълнява задълженията си от Временното споразумение от 1995 и от решението на Международния съд от 2005 година. Балканите най-после имат нужда от сътрудничество, дори от хармония, за да могат да се противопоставят на дебнещите опасности.

Дойче веле.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?